Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как Let It Be прецака целия преход

Разкритието на Пол Макартни показва какви идиоти сме били

Тези дни сър Пол Макартни разказа как е създал знаменитата песен Let It Be, което на български ще рече нещо като “карай да върви”. В края на 60-те години покойната му майка му се явила в съня и казала: “Спокойно, сине, имай търпение, нещата ще се оправят сами. Let it be.” Като се събудил, написал знаменитото успокоително парче, в което ролята на майката я играе Mother Mary, т.е. Дева Мария.

По онова време Макартни се караше с останалите трима битълси заради лошото управление на парите. Групата се разпадаше и вероятно е бил под огромен стрес. Чрез съня подсъзнанието му е казало да спре да се бунтува и кахъри – всичко ще си дойде сам на мястото.

Така го разбра и целият свят. Само в България синята общественост превърна Let It Be в химн на бунта - на оръжие, братя! Да свалим омразната диктатура! Радиото и телевизията въртяха Let It Be през 5 минути, рок групите го пееха по митингите, а властта се правеше, че трепери.

Все едно да смяташ, че пиеш виагра, докато всъщност пиеш приспивателно. Защото истинското изкуство въздейства пряко на човешкото подсъзнание. Умът може да го е схванал погрешно, но духът на оригинала е по-силен от ума. Така на подсъзнателно ниво всяко изпълнение хипнотизираше недоволните маси да си седнат на задника и да спрат да клатят държавата, за да не пречат на големите играчи да приватизират банките под тезгяха. Let it be.

И да няма текст, самата музика създава определена емоционална атмосфера. Понякога тя внушава тревога, друг път спокойствие, понякога е тъжна, друг път – весела, и така нататък. Мелодията на Let It Be е от тези, които умиляват и успокояват. Освен това самата Дева Мария е мощен подсъзнателен архетип, който също успокоява, обезболява, премахва горчивината и недоволството.

Няма такъв текст в Светото писание, в който Богородицата да призовава към бунт срещу статуквото. Тъкмо обратното, обикновено тя моли Сина си да се прибере у дома и да спре да клати държавата.

Нищо чудно изборът на Let It Be за химн на бунта да е умишлена манипулация на невежите псевдоинтелектуални тълпи, които си въобразяваха, че английската музика им е духовно близка. В онези месеци по телевизията вечер пускаха и съветския хипнотизатор Кашпировски, който повтаряше същото като Let It Be – отпуснете се, бройте отзад напред, повтаряйте си “аз съм спокоен, нещата ще се оправят, всичко ще е наред”…

Като погледна назад през годините, целият преход май мина под знака на лошия превод. Например от всички възможни форми на капитализма избрахме точно тази, която я няма никъде на Запад. През 1991 г. всички видни икономисти се подписаха под програмата Ран-Ът - двама проповедници на дясната утопия, които ние тук приехме като двама свети апостоли.

Днес се чудим защо сме най-бедни и все по-бедни ставаме. Много просто – заради лошото знаене на английския език. Заради това нашите икономисти не знаеха ни Кейнс, ни Гълбрайт, нито каква е реалната политика в нормалните държави, на които уж искахме да приличаме.

Криворазбраната цивилизация направо е отровила мозъците ни. Например сега пак дойде времето на Джулая – празника на българското невежество. Песента е английска и в самата Англия вече не я помнят, но в България нейният ритуал може да съперничи с 24 май. Който впрочем също е криворазбран, защото Кирил и Методий не са автори на кирилицата.

Хиляди младежи и бивши младежи ще посрещнат зората на 1 юли на морския бряг под звуците на великото парче July Morning, без изобщо да разбират за какво се пее в него. Защото всеки уж може да каже здрасти на английски, но само единици схващат поезията.

Всяка поезия си има лирически герой. Героят на July Morning не е този, който предполагате. Замислете се сами - кой идиот ще тръгне да търси любовта рано сутрин, когато се пука зората?

Човек може да търси любов и по обяд, и вечер, и на работното място, и във фитнеса, но призори? Когато се пука зората? Абсурд! Няма начин точно тогава да ти се отвори парашутът, освен ако не си платиш.

Героят на тази песен цяла нощ е търсил, търсил, но нищо не е намерил и с пукането на зората стига до извода, че трябва да се върне до топлия задник на жена си. Казвам го нарочно грубо и цинично, но в общи линии това се пее във втората строфа:

At the sound/ Of the first bird singing/ I was leaving for home/ With the storm/ And the night behind me/ And a road of my own/ With the day came the resolution/ Ill be looking for you…

Казано на български:

“Под звуците/ на първите птичи песни/ Аз си тръгвам за дома/ Когато бурята и нощта са зад мен/ И имам свой собствен път/ С деня дойде и решението/ Вече ще търся теб.”

С други думи, връща се да търси любовта у дома. Това е преводът на човек, който общо-взето разбира английски. Но в интернет неизвестен тарикат е пробутал откровена манипулация: “Дома си оставих/ по средата на бурята/ и на нощта зад мен/ и на моя собствен път./ Със деня идваше решението - ще търся теб!” (https://tekstove.info/lyric/view/2736)

Вместо “Връщам се в къщи” този юнак е сложил “Дома си оставих”. Точно обратната посока. Грешката е умишлена според мен. Едно диаболично преживяване и разкаянието на махмурлука ни се представя възвисяване към чистата любов за жената, за ближния и за Бога, кой каквото търси. Така в душите на търсещите чиста физическа или платоническа любов се внася объркване и раздвояване, което води до демографски срив, разпри и безбожие.

Може да не схващаш сюжета, но музиката и знаменитият вокал не звучат като “Осанна”. Неслучайно Джулая тръгна като празник на българските “гларуси” – младите хора, които през 60-те и 70-те търсеха нещо да забият по курортите – я някоя настървена чехкиня, я шведка, а най-често рускиня. Но това естествено не е романтична любов, а похотлив секс, и то понякога срещу заплащане.

Когато бях млад, това бе една от любимите ми песни. И днес я обичам, но като българин не може да не съм огорчен, че сме я превърнали в национален празник. Защо сме такива дупедавци?

Българският секс заслужава българско слово! Като говорим за секс, няма как да отминем тотално сбъркания български превод на Истанбулската конвенция, в който думата “джендър” се превежда като “пол”. Пак зловредна манипулация! Правилният превод на думата “джендър” на български е “род”. Не е пол. Нашата дума “пол” съответства на английското и френското “секс”.

На тези езици нито джендърът е секс, нито сексът е джендър. Между тях е сложена здрава стена. На македонски са ги превели правилно – секс е “пол”, а джендър е “род”. Само на български някой грантоеден манипулатор нарочно ги е омешал, за да превърне правната система на българина в хермарфродит.

Лошият превод е проклятието на целия български преход. Но може би такава е Божията воля. Може би първо трябва да направим всички възможни грешки, за да намерим накрая истината по пътя на елиминацията. Неслучайно израилтяните се скитат 40 години в пустинята и постоянно съгрешават с чужди божества, преди да стигнат до Обетованата земя. Трябва дълго да се губиш и да патиш из чужди земи, езици и народи, за да можеш да стигнеш до себе си…

Още четете: 

Путин и Тръмп се срещат, за да успокоят световните страсти. Топ анализатори са скептични за успеха на преговорите!

В затвора вече питат “За тук или за вкъщи?”, когато раздават храната

Коментара ()

Вашият коментар