Имаме 7 пъти по-малко затворници на

брой население, отколкото в САЩ, но гълтат

повече разходи от средното за ЕС

Дори от затвори като Алкатрас два пъти е имало бягства. След като от такъв затвор е било възможно да се избяга, какво остава за обикновени затвори без изключителни мерки за сигурност, каквито са българските. Има ли умен и решителен затворник с възможности, и най-високотехнологичните средства за защита са преодолими. Отделен е въпросът, че в повечето случаи избягалият трябва след това цял живот или поне години наред да бяга и да се крие. Естествено, ако е в държава, където системата е такава, че някой го търси за по-дълъг период от време.

От много години

в България има

построен само

един нов затвор –

това е затворническото общежитие от затворен тип в Дебелт, в което килиите са за 4-ма, има санитарен възел към всяка, даже има детски кът в чакалнята. Има кино и параклис. При тези условия може и да не им се прииска прекомерно на затворниците да бягат. Но за съжаление, това общежитие е изключение . Като оставим настрана затворническите общежития от отворен тип, в останалите затвори условията са почти ужасяващи. Извращенията са по-скоро правило и неведнъж са излизали записи за такива изпълнения. Хигиената е, меко казано, под допустимите прагове. Превъзпитание в подобни условия трудно може да се постигне. По-скоро извършилите инцидентно престъпление

стават

закоравели

престъпници

Намразват хората и трудно се адаптират, като излязат на свобода.

Голямата част от затворниците, които бягат, всъщност са или изпратени на работа на обекти извън затвора, или са излезли в отпуск. Най-често бягствата в тези случаи са предизвикани от битови проблеми: ревност - например някой закачил приятелката им, сериозни проблеми с децата, болест на близки. В тези случаи изкушението да се отклониш е голямо. През 2008 г. от общежитията от открит тип са се отклонили 45 затворници, а през 2017 г. – 8 човека. Не бих казал, че статистиката за отклоненията в България през последните години се различава съществено от световната статистика. В повечето държави след определен престой в затвора и при добро поведение затворниците минават на лек режим, придружен с отпуски и възможност за работа. Няма как да се осигури смислена работа на всички затворници в самия затвор. Освен това няма как затворникът да се адаптира към живота на свобода, ако не практикува някаква професия. Неприятното в България е, че липсват по-детайлни правила за преминаване на по-лек режим и поради това преценката

често е

мотивирана от

“поощрения”

към съответните длъжностни лица. Съответно на работа извън затвора се допускат и затворници, които не са готови или не са подходящи за това.

От спестяването на пари за затвори обществото губи много повече, отколкото когато се осигуряват повече средства за оптимизиране на престоя в затворите. Губи, защото от затворите излизат хора, които продължават да извършват престъпления. Интересно е, че разходите за затворник в България са 60 евро на ден – малко повече, отколкото е средният разход за затворник в ЕС. А България е с най-ниски доходи на човек от населението в ЕС. Което означава, че нещо с разходите за затворниците не е наред и някъде явно се харчи повече, отколкото са видимите резултати на условията в затворите.

Ние имаме едни от най-пренаселените затвори в ЕС с доста отчайващи битови условия. А затворниците в България не са прекомерно много за населението ѝ - броят им в последните години се колебае около 8 хиляди. Това е близо 7 пъти по-малко, отколкото са затворниците на човек от населението в САЩ и близо 4 пъти по-малко, отколкото в Русия.

Проблеми няма с извършителите на леки престъпления, особено по непредпазливост, които престояват в затворнически общежития.

Не стоят така нещата при престой в истински затвор. Пребиваването сред хора с престъпно съзнание създава престъпни ценности. Разните социални мероприятия са несъпоставими с влиянието на другите затворници. Единствената работеща възможност е при изграждането на нови затвори да се осигури изолация на затворниците за определен период от време и да им се дава възможност да гледат специално подбрани филми и други предавания на малки евтини монитори в килиите, които да им въздействат превъзпитателно.

Това, съчетано с учене, професионална подготовка и засилен контрол при ограничен контакт с другите затворници, няма как да не се отрази положително при голяма част от тях. Дано планираният за изграждане нов Софийски затвор към 2024 г. осигури подобни условия.

Носенето на гривни е подходящо само за затворници, на които им остава повече време от лишаването от свобода и работят извън затвора. При това не бива да се надценяват гривните. Ако някой е решил да бяга и има възможности, ще организира нещата, ще пререже гривната и ще избяга.

По-голям е проблемът с това, че много осъдени не могат да бъдат намерени и вкарани в затвора – около 1000. Избягалите от затвора са много по-малко от невлезлите в затвора и освен това избягалите все пак са излежали част от наказанието си. Ето защо към отклонилите се от влизане в затвора следва да се хвърлят усилията. Американският опит с наистина големи парични гаранции и специализирани фирми, които срещу процент от размера на гаранцията осигуряват остатъка от парите за гаранция, би бил много полезен за България.