Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Нашето детство:

Играехме на улицата и имахме много приятели - на живо, не виртуално, четяхме книжки, “Дъга” и “Септемврийче” - не таблетите си, ваканциите ходехме на детски лагери и ученически бригади - не по цял ден пред компа, боят с възпитателна цел не беше инкриминиран, а поощряван, не се интересувахме от марки на дрехи, а от обвивки на дъвки, салфетки и пощенски марки, общувахме си с непознати другарчета не в чатове, а чрез писма и си разменяхме ваденки и значки, вместо лайкове и емотикони, ядяхме вкусни домати, череши и праскови от градините на баба - не полуфабрикати с палмово масло и плодове от оранжерии, ходехме пеша на училище и ключът ни висеше на ластик на врата - не се страхувахме от отвличане или педофили, а от кварталната баба клюкарка, редяхме се на опашки за хляб и мляко, изхвърляхме боклука, отстъпвахме място на старите, записвахме се в поне 2-3 кръжока, който имаше талант, обезателно беше забелязван и длъжен да го развива, спортувахме почти всеки ден, биехме се с прашки, карахме колелета без каски, крадяхме джанки, имахме страх и уважение към учителите, и по-възрастните, събирахме се да слушаме музика и да си правим записи, свалките ставаха в детските дискотеки или в градската градина, а не във Фейса и не се притеснявахме от “фалшиви профили”, който си беше хубав, си беше хубав - нямаше камуфлажи от грим, екстеншъни и силикон, всяко момиче имаше лексикон, а момчетата - тръбичка с фунийки, получавахме седмични пари стотинки и ги харчехме за сладолед и кино, ходехме по състезания и олимпиади, бяхме деца възможно най-дълго - не ни насилваха да порастнем, нито пък ние бързахме....

Момчетата си бяха момчета и се биеха, трошеха глави, лудуваха, закачаха, които им харесват, момичетата си бяхме момичета - обличахме се с рокли, влюбвахме се в артисти и подражавахме на певици, нямаше 3-ти пол, джендъри, а родителите ни бяха от двата пола и обикновено женени...

Семейството, приятелите и училището бяха всичко за нас, социалните служби не отнемаха деца, а помагаха със стипендии и психолози...

Давате ли си сметка колко са ограбени днешните деца?

*От фейсбук