Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Мистериозните преживявания на деца преминали през клинична смърт

Малчуган към баща си: Заведи ме отново в парка, от който ме върнаха

30 оцелели пораснали пациенти се оказали с по-ниско кръвно налягане, демонстрирали повишена чувствителност към светлина и звук, и се смятали за духовни личности

Докторът по философия Пени Сартъри, която е работила 17 години в отделение за интензивно лечение, започва да изследва деца, преживели клинична смърт.

"Децата разказват, че са виждали ярки образи и са запазвали спомен за тях в продължение на много години - разказва Сартъри пред медицинското сп. Critical Care Medicine. - Разбира се, никой не може да надникне в съзнанието на малките, но дори бебета си спомнят преживявания, докато са били в кома."

По думите й една от най-странните истории е на шестмесечно бебе, на което му открили тежка болест и няколко дни било между живота и смъртта.

"След като го излекувахме аз продължих да поддържам контакт с родителите на детето - споделя специалистката. - Три години след инцидента, бабата на момчето почина и тогава неговите думи шокираха всички. Той беше попитал майка си

дали баба му ще се срещне с Бог като мине през същия тунел, през който е минал й той преди време."

По думите й това е едно от най-големите доказателства, че не само възрастните, а и малките деца си спомнят клиничната смърт.

„Следващият ми пример е четиригодишният Том. Той беше син на британски военнослужещ на име Хари – продължава разказа си Пени. – Момчето се оплакало от силни болки в корема и беше постъпило при нас с диагноза остра чревна непроходимост. То отново беше между живота и смъртта, но оцеля. Няколко месеца след изписването Том се разхождал с баща си и го помолил да го заведе в „онзи“ парк. На въпроса на Хари за какъв парк става въпрос, детето отвърнало, че когато било в болницата, му се наложило да премине през тунел. След това видял парк с много деца и люлки, оградени с бяла ограда. Том се опитал да прескочи оградата, но неизвестен човек го спрял и му обяснил, че „времето не е дошло“ и го изпратил обратно в болницата през тунела.“

Сартъри твърди, че децата виждат същото, както и възрастните, преживели клинична смърт – тунел, ярка светлина, срещи с починали роднини и заповед да се върнат към живота. Но най-често си спомнят усещането за безгранично щастие.

Доктор Филис Мари Атуотър твърди, че често децата се връщат обратно, тъй като не искат да се разделят с родителите си или „трябва да направят нещо“ в този живот.

Сартъри си спомня резултатите от работата на д-р Мелвин Морс, работещ в педиатричното отделение за интензивно лечение, който през 80-те години провел интересно изследване. Той изучавал поведението на 30 оцелели пораснали пациенти и изяснил, че всички

те били психически устойчиви, изпитвали съчувствие към другите, били успешни ученици и нито един от тях не станал зависим от алкохол или наркотици.

Изследователката на клиничната смърт дала за пример още няколко интересни факта. Оказва се, че такива деца имали по-ниско кръвно налягане, демонстрирали повишена чувствителност към светлина и звук и се смятали за духовни личности.

Разбирането им за духовност обаче било различно от религиите, в които били възпитани. Известни са случаи, в които църковни служители се оплаквали от подкопаващи вярата въпроси на деца, на които така и не можели да отговорят.