Мария Луиза: Като питам кой разкопа гроба на баща ми - стена от мълчание
Идвам тук от 1990 година и съм питала президенти и други хора: „Знаете ли нещо?” –„ Не.” „Знаете ли, кой разкопа баща ми тук от гроба и не го остави на мира?” –„ Не!” - Една стена от мълчание. Брат ми като беше премиер и той не успя да научи какво направиха с тялото на баща ми. Това е нещо доста отвратително. Всеки има право да отиде на гроба на баща си или на майка си. Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!”. Това разказа княгиня Мария Луиза Българска за bTV.
"Има много теории, гадания, измислици, но засега за жалост нищо не излезе наяве. Човек започва да елиминира: не са германците, защото макар че той се опъна на Хитлер и беше единственият човек – не казвам цар или президент, а човек и му каза: „Не изпращам българските войски на Източния фронт и не си давам евреите!” Никой друг не го направи. Това се крие разбира се, но и това ще излезе. Значи, не са германците, англичаните нямаха смисъл да го убият, защото баща ми опитваше да направи завой на Запад. Единственото, което може да се каже, че е от Изток. И аз съм убедена в това", разказа княгинята за смъртта на баща си.
"Баща ни беше винаги зает и ние не влизахме просто така в кабинета му, когато ни хрумне. Виждахме го сутрин на закуска. Винаги пиеше липов чай. Казвахме „Добро утро!” и после ние имахме уроци. Учителите идваха тук да ни учат, а той тръгваше по работа – в София или тук. Винаги когато идваше да ни види, беше голяма радост. Чакахме го, а той ни водеше на разходки. Имахме много екскурзии през лятото, в планината особено. За нас беше голяма радост да ходим по езерата, да ловим пъстърви и да спим на палатки. Това за децата да не спят в кревати и нещо много важно", каза още тя.
За албума с историята и снимки от личния архив на семейството Мария Луиза каза: "Снимките са много хубави. Има чудесни снимки на дядо ми с четирите деца. Ние ги наричаме „четирите сирачета”. Баща ми бил на шест години, когато се спомина майка му. Другите бяха още по-малки. Дядо беше много строг с тях. И майка ми беше много строга с нас. След като се спомина баща ми, тя каза: „Аз съм сега и баща, и майка”. Аз ѝ благодаря всеки ден, че направи хора от Симеон и от мен. Но не ѝ беше лесно. Човек не трябва да забравя на колко години беше тогава – млада, войната, ужасиите и никога не я видях да плаче. Дори когато баща ми се спомина и ни заведоха, за да се помолим – никога. Имаше една страшна воля и вяра."
"Като осъдиха чичо ми Кирил на смърт, ние бяхме тук във Врана, и го чухме по радиото и се разплакахме. Мама искаше да отиде да го види, да му заведе католически свещеник, но ѝ казаха: „Не може!” Няколко часа по-късно го убиха. Това не беше лесно за мама. След това дойдоха да ѝ изкажат съболезнования от правителството, че бяха убили девера ѝ. На другите гробища има една плоча, където се знае, че е чичо ми Кирил и другите, които бяха разстреляни. То е една яма, където са всички вътре. Знае се, че ямата е някъде там. Дали е точно под този мавзолей или паметник – това не се знае. Никой не помни точно къде е. Но така е", добави тя.
Най-четени
-
Галерия Удавят в кръв тютюневата стачка в Пловдив през 1953 г. Нещо, немислимо за комунистическа страна - работници на протест
Преди 60 години тютюноработниците в Пловдив се вдигат на стачка - нещо немислимо за комунистическа страна Неспособни да овладеят работническото недоволство
-
Галерия Как Живков излъга емигрантите, че ще им простят, ако се върнат
Строителни войски 1977 г.: Амнистията на Петре Американеца Службата в която и да е армия по света започва и се развива на голо... Като самия живот... Още в гимназиална възраст всеки донаборник в
-
Галерия В казармата Стефан Данаилов кара новобранците да се строят до кокошка
От майка си наследил чувството си за хумор, но загубата ѝ го съсипала Легендарният актьор Стефан Данаилов е имал не малко забавни истории в казармата
-
Галерия Вакарелско овчарче написало химн на Харвард
В края на ХIХ век бедното българско овчарче Стоян от Вакарел успява да надвие в анонимен конкурс цвета на американската образована младеж в Харвард, при това на родния им английски език
-
Отвориха студеното досие и на Мирела, изчезнала преди Емануела Орланди
Разследват мистериозно телефонно обаждане от момче на име "Алесандро", което я потърсило на 7 май 1983 г. След 40-годишно затишие италианските власти отварят студеното досие на Мирела Грегори