И вчера и днес бях Софийски районен съд на дела в които майки не дават на татковците да виждат децата си. Въпреки, че и в двата случая бащите искат и полагат грижи за децата доколко майките им позволяват.

Та като поръчан дойде този пост от стената на доктор Цветеслава Гълъбова

Добре би било да се прочете и обмисли от родители и от двата пола. Но като, че ли ми се ще дамите да обърнат по сериозно внимание.

ОТЧУЖДЕНОТО ДЕТЕ Е СЪСИПАНО ДЕТЕ!!!

Не мили и не драги воюващи родители, моля прочетете това и го осмислете!

Галина Кубратова, доктор по медицинска психология: Родителите да знаят, че отчужденото дете е съсипано

Г-жо Кубратова, има ли слаб и силен пол в споровете между разделени родители, свързани с контактите с детето?

Т.нар. синдром на родителско отчуждаване засяга предимно бащите. Това е особено емоционално и поведенческо състояние на децата, които са отчуждени от единия родител. И този родител предимно е бащата. 10% от засегнатите родители са майките.

Защо усилията да се спре процесът на отчуждаване са неефективни?

Съдебната практика у нас е доста по-разпична от тази в другите европейски страни и САЩ- Там, ако се окаже, че единият родител саботира връзката на детето с другия, съдът се произнася много бързо. И всъщност прехвърля родителските права. Ако майката е тази, която ограбва детето си и го лишава от баща, съдът решава, че тя е негоден родител.

Нашето общество готово ли е за такива крайни мерки?

Това не е крайна мярка. Ние говорим за родител, който не приема законите, не ги прилага и не се подчинява на съдебни решения. В Европа не е прието гражданинът да извършва самоуправство.

Да, но при нас има законова възможност при присъждането на родителските права или определяне на режим за Гвиждане недоволната страна да обжалва веднага.

Трябва да се промени системата и законите да се прилагат. В момента социалните служби са напълно безсилни- Няма институция, която да изпълни съдебното решение. В момента родителят, който иска да задържи детето и то да бъде само за него, без да се съобразява с интересите на самото дете, може да прави каквото си пожелае.

А възможна ли е промяна в правилата, която да стимулира родителите да разговарят помежду си и да търсят споразумение вместо противопоставяне?

Може необходимостта от психологически консултации да се вкара в Семейния кодекс, медиацията да бъде задължителна при споровете за деца.

Преди да започнат заседанията по конкретното депо, родителите да са изкарали например 2-месечен курс на обучение какво ще причинят на детето си, ако го отчуждат.

Защото отчужденото дете е едно съсипано дете

*Коментарът е от фейсбук