Запознахме се късно и за малко, първо покрай една кауза, после миналата година бяхме заедно на един финал, което беше смешно, радвах се с него, после си разменихме книгите, той току-що беше издал своята, шегувахме се, кое е по-трудно писането или качването. Все едно, всички си мислехме тези дни със свито сърце за него. Чух, че имало и озлобени, знам тази порода. Боян Петров е един от най-свестните, светли, почтени хора, които можеха да се срещнат на територията на България. Абсолютно рядък, заплашен от изчезване вид. Това е, което боли най-много в отсъствието му днес. Боян Петров!

*Коментарът е от фейсбук