Разкрива къде са червените капитали, разговаря с човека, осъдил цигарените концерни за милиарди, а астронавтът Бъз Олдрин признава, че може би е имало извънземни по време на полета до Луната

В книгата “Моето ЗАЩО” е тайната рецепта на Радостина Константинова за текстове на световно ниво

Книгата "Моето ЗАЩО" опитва да разгадае шифъра на Първата дама на перото - един от емблематичните български журналисти - Радостина Константинова. Тя е сред създателите на вестниците "168 часа", "Монитор" и "Политика", автор е на няколко уникални документални филма. Премиерата ще е на 14 май, от 19 часа в Грандхотел "София". 

Книгата разбулва една голяма загадка - на какво се дължи динамичният и експресивен стил на Радостина, съчетан с ударните разкрития, които остават сред най-добрите образци в модерната българска журналистика.

В "Моето ЗАЩО" са събрани репортажи, интервюта и разследвания на Радостина, писани в периода от 1985 до 2010 г. От тази гледна точка книгата ще е интересна не само за журналистическата гилдия, а и за всички, изкушени да узнаят много 

старателно прикривани тайни

на прехода

Още преди да завърши висшето си образование през 1985 г. , тя започва работа в модерния за времето си вестник "Отечествен фронт". Именно там Радостина започва да прилага всички похвати, характерни за западната журналистика - като умело разкрива недостатъците на социалистическата икономика, прилагайки различни езоповски техники, така че хем да каже цялата истина, хем материалът й да не бъде спрян. В текстовете често прави сравнения с японската икономика, за да илюстрира фаталните забавяния и недомислици в нашата соцдействителност.

При всички случаи

стриктно спазва правилото на Ърнест Хемингуей:

"Това, което един журналист иска да обясни на читателя, трябва да бъде видяно, почувствано, помирисано".

Вероятно именно заради този стил, който отличава Радостина от всички останали, в началото на 90-те тя е привлечена на работа в "Асошейтед прес".

"Радостина Константинова бе скъп приятел и колега, журналист пионер и пример за много жени със своята забележителна кариера в една държава, която прекалено често и незаслужено е забравяна в Европа - казва за книгата ръководителят на бюрото на агенцията за Централна и Източна Европа по това време Алисън Смейл. - Радостина

притежаваше уникален усет,

отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни и понятни думи."

Ето как я описва приятелят й Дейвид Байднър, който дълги години е редактор на новините в "Ню Йорк Таймс", а след това и кореспондент на изданието за Германия и Източна Европа: "Веднага щом я видях, бях впечатлен от нейната непринуденост, естествено поведение, от перфектния й английски, от високата й интелигентност, от ненатрапчивото й, но силно изразено чувство за хумор, от привлекателната й външност и от скромността."  

Вероятно заради всичко това на 26 април 1990 г. Радостина и приятелите й Петьо Блъсков, Емил Петков, Драгомир Василев и Владимир Райчев създават вестник "168 часа". Въпреки че това е най-скъпият вестник, тиражът му е космически, а хората се редят на опашки пред РЕП-овете, защото моментално свършва.

Вестникът е истински хит на фона на скучноватите бивши социздания. Причината са ударните разследвания, непознатите дотогава разкрития за тайните на властта, анализите и икономическите материали, които обясняваха сложните бизнес-процеси след падането на социализма.

Едно от емблематичните разследвания на Радостина и Зоя Димитрова е "Остров Ман - златният сандък". Тогава те тръгват

по следите на червените капитали, които трескаво се изнасят в чужбина.

Дотогава никой в България не е чувал за офшорни зони, където бившата червена номенклатура и близките й бизнескръгове тихомълком укриват огромните си богатства.

Радостина и Зоя разкриват мрежа от подставени лица и фирми, които грижливо съхраняват парите на социалистическите барони от цяла Източна Европа. За да установят фактологията, двете разговарят с много високопоставени служители и банкери на остров Ман и правят смелото заключение, че България едва ли някога ще си върне тези

изгубени милиони Следващите години само потвърждават прогнозата им.

По следите на изчезналите червени капитали Радостина и Зоя са първите, които правят уникално за времето си интервю с тайнствения бивш заместник на Тодор Живков - Огнян Дойнов. През 90-те той живее във Виена, тъй като ако се върне в България, го грози арест.

Самото интервю е достойно за всяка школа по журналистика. Всеки въпрос съдържа конкретна кукичка или капан, които Радостина и Зоя внимателно залагат на обиграния си събеседник. 

Така постепенно той неусетно издава именно това, което в началото не иска да разкаже - че работи при митичния магнат Робърт Максуел срещу 110 хил. паунда годишно, че за него е създаден специален пост в централата и т.н. Интервюто е пример и за това, че двете не се задоволяват с отговорите, които той дава, а активно го провокират,

докато не разкрие важни за обществото факти

Друг удар на Радостина е, че първа успя да направи интервю с американския експерт Роналд Ът. Той и колегата му Ричард Ран бяха автори на първата стратегия за икономически растеж, която трябваше да очертае прехода на България към пазарна икономика. До днес мнозина смятат, че именно двамата американци са в основата на последвалото разграбване на държавните активи. Но интервютата й с тях очертават друга картина - те са се борили за понижаване на данъците, които по онова време са стигали до 85%.

В тази връзка е и едно от емблематичните разследвания на Радостина как "Нефтохим" нарочно е източван с неизгодни сделки. Тя пита

защо държавата избира посредници като Марк Рич, а не директни доставчици като АРАМКО - саудитската нефтена компания.

Какви тайни разкриват във филмите й вътрешният човек Джефри Уайганд и астронавта Бъз Олдрин, четете в хартиеното издание.