Тук пеем песента на козата - всеки ден у нас умират 294-ма души, а се раждат едва 178 деца

Оптимистична теория за нашия народ може да има обществено значение само доколкото е научна.

Иван Хаджийски, “Бит и душевност на българския народ”

Здравето е най-ценният капитал за всяка страна на планетата Земя. Българските политици трябва най-после да осъзнаят, че оптимизъм, базиран на образованието и науката, е ефективният подход за подобряване на жизнения стандарт на народа - другото е популизъм и “светло бъдеще”. Това, пренесено към демографската политика, означава създаване и изпълнение на дългосрочни програми, базирани на съвременната превантивна, терапевтична и репродуктивна биомедицинска наука.

Демографската политика трябва да бъде насочена главно към намаляване на заболеваемостта и смъртността, увеличаване на раждаемостта и повишаване на здравната култура. Организирането на “Национална ефективна програма за превантивна медицина” не може да се осъществява без политическа воля и знания за дългосрочни програми за преодоляване на медико-социалните и икономическите проблеми на сърдечно-метаболитните болести (атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – инфаркти и инсулти). Така също – на онкологичните и други болести, причиняващи българската демострофа (демографска катастрофа).

Хронология на демографските програми В НРБ се говореше, но нищо не се правеше за превенцията на социалнозначимите болести. Така е и в РБ през преходната демокрация. Например:

24 ноември 2015 г. - конференция, организирана от Министерството на труда и социалната политика на тема “Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012-2030 г.”. Представена е и лекция на учени от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) на БАН. Досега обаче няма и “инч” напредък в укротяване на демострофата.

Юли 2017 г. - кръгла маса на тема "Демографски тенденции и процеси в България" и "Ускорен репродуктивен демографски ръст".

Март - април 2018 г. - академик, бивш председател на БАН, предлага “Възгледи за национални цели и пpиоpитети за ycтойчиво pазвитие на Бългаpия”.

Април 2018 г. - заместник министър-председател, отговарящ за демографията, поиска да се отмени забраната на тютюнопушенето в ресторанти, кафенета и други затворени обществени места. И се сетих за една мъдрост на Сократ: “Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание.” Защото годишните разходи за здравеопазване са с 2 000 долара повече за пушач, отколкото за непушач по данни на “Тръст за здраве на Америка”.

Magister dixit

Най-разпространените и убийствени болести за човека през последните 40-50 години са незаразните болести (non-communicable diseases). От тях на първите места са сърдечно-метаболитни, ракови и невродегенеративни болести. Предизвикани са от действието на различни рискови фактори.

Едни от тях са свръхконсумация на мазнини и сол (натриев хлорид), тютюнопушене, занемарена физическа активност, ниска здравна култура - така те ни отмъщават с инсулти, инфаркти, злокачествени тумори, деменция или хронична обструктивна белодробна болест.

С бедност, неграмотност и нездравословен начин на живот, водещи до болести и ранна смърт на демоса, в България се провежда хроничен демоцид.

Към тях се прибавят и хилядите жертви от пътни катастрофи, наводнения, пожари, барутни взривове и други беззакония. И около три милиони емигранти. Въпреки че политиците са “загрижени” за народа – най-лицемерната демофилия.

По данни на НСИ през 2016 г. са умрели 107 580 българи – един голям български град. От тях около 72 000 – от инсулти и инфаркти, около 19 000 – от злокачествени тумори. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно.

Така в България продължава песента на козата (гр. tragos – коза, aeidein – пея) - трагедия (tragoidia). Това е най-тревожното национално явление, на което депутати, правителство и президент заедно с лекари, учени, учители, финансисти и бизнесмени трябва ПРИОРИТЕТНО И ДЪЛГОСРОЧНО да противодействат. Внимание, дамоклевият меч пада предимно на главите на българите. Другото е - представи си България без българи! – най-тъжният фолклор.

Как обаче БАН и Софийският университет “Св. Климент Охридски” (дори повечето от медицинските университети) могат да решават тези мултифакторни проблеми, когато в тях - парадоксално за страна с такава висока смъртност - няма лаборатории, които на съвременно ниво да изследват патогенезата и превенцията на сърдечно-метаболитните болести?

В България има адипобиология (наука за мастната тъкан и болести, свързани с нея), но няма адипополитика и адипоикономика – има политическо нехайство по време на демострофа.

Възобновените обсъждания за нашата демография ще имат най-вероятно същия ефект като предишните. Правителството на Япония, която имаше много висока смъртност от мозъчни инсулти в периода 1950-1970 година, създаде Японският център по превенция на инсулти (в който работих през 1986-1987 г.). ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ПРОГРАМИ, разработени от него, успяха да намалят многократно смъртността от инсулти в Япония. Това наистина е национално постижение с огромен медико-социален и икономически заряд. И пример за следване от България.

Примери има и от здравната политика в САЩ: Спадане на високото кръвно налягане и на наднорменото телесно тегло с 5-10 процента може да намали значително, съответно тежестта на хипертонията и риска от диабет тип 2. Това спестява повече от 25 милиарда долара за 5 години.

Намаляване на солта с храната до 2-3 грама дневно може да спести 18 милиарда долара годишно от разходите за здравеопазване.

Без реални демографски постижения политическа партия ГЕРБ може да се превърне в ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест). А новосъздаващата се "Демократична България" надали ще бъде някаква алтернатива – поне по време на демострофата.

*Д-р Георги Чалдъков е председател на Българското дружество по клетъчна биология. Член на Международната академия на сърдечносъдовите науки.