Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

70 години честваме 3 март на погрешен връх

Истинската Шипка, на която се разнася викът на опълченците “Грабвайте телата!” и където е  бил командният пункт на ген. Столетов, тъне в забрава и се посещава само от заблудени туристи

Вече близо 70 години тържествата за 3 март се провеждат не на този символ на свободата, където са се водили най-лютите битки, а на съседен връх.

Истината е, че в наши дни, когато се говори за връх Шипка, се има предвид Паметникът на свободата. Само че той е построен

и се издига не на връх Шипка, а на връх Свети Никола

За истинския връх Шипка никой нищо не споменава. Той е занемарен, изоставен и посещаван от случайно заблудили се туристи. Никога не говорят за командния пункт на Столетов, не го показват по телевизията, не показват къде е била кръглата батарея на Бенецки, защото там на една канара има залепена мраморна плоча с надпис:

“От тук, легендарния връх

Шипка, кръглата батарея на полк. Бенецки, 4 полски 4 фунтови оръдия от Пета батарея на Девета артилерийска бригада бълваше непрекъснато огън срещу врага. Тя рушеше вражеските позиции и батареи на Бедек, Демир тепе и Малуша, косеше настъпващите турци.

Подкрепяше активно защитниците на източния участък. На 11.08., в най-критичния момент, обсипа с унищожителен огън турските пълчища,спускащи се от Волинската височина. Изправен в цял ръст на бруствера, полк. Бенецки командваше безстрашно своята батарея и падна пронизан от вражи куршум. Тук 12 опълченци заеха мястото на своите загинали руски братя

Това бяха първите български бойци артилеристи.

Почивайте в безсмъртие, скъпи герои.

Вие изпълнихте достойно своя дълг.”

А ние? Изпълняваме ли своя дълг, като подменяме истината? На истинския връх Шипка най-напред политат камъни и дървета срещу ордите. Тук е бил опълченецът, който пръв засилил тялото на убития си другар и се провикнал: "Грабвайте телата!"

На това място трябва да се сложи някакъв знак. Още повече че историкът правист Георги Гавраилов Туртуриков от Стара Загора е изследвал детайлно този въпрос. Чудно е по какъв начин примерът на шипченци веднага се предава и на защитниците на Свети Никола и Орлово гнездо. 

Трябва да се обозначи мястото, което е останало откъм Габрово и през което пристига помощта,

за да бъде отблъснат връхлитащият противник

Урато е било толкова мощно, че достига до Свети Никола и Орлово гнездо и техните защитници се хвърлят в най-жестоката, смъртоносна, решителна 12-а атака на 11 август, с която се решава всичко.

Шипченската планина е голяма. Тук всеки връх, всеки дол, всяка пътечка, всяка полянка имат своите названия. От най-древни времена до 1951 г. всичко е ясно - има връх Шипка, има и връх Свети Никола. 500 години турците сменят имената на много местности и върхове, но Свети Никола оставят. Комунистите обаче не можаха да го изтърпят и 7 години. Можеше ли, когато

българската вяра беше най-гонена,

мачкана, тъпкана, валяна, мляна, когато Пастиробогословският институт "Софроний Врачански" бе закрит, Софийската и Пловдивската духовна семинария бяха затворени, храмове и манастири - превръщани в свинарници, конюшни, плевници, можеше ли в такова време един връх, обвеян с бойна слава и обгърнат с всенародна любов, можеше ли да носи името на светец?

Изходът е намерен. По нареждане от горе околийската комисия по наименованията се събира с една-единствена точка в дневния ред:

"Смяна на името на връх Свети Никола". "Референтът др. Петър Калайджиев докладва, че вр. Св. Никола не бива да носи повече това религиозно име"…" др. Петър Калайджиев предложи вр. Св. Никола да се преименова на Столетоввръх".

Предложението е прието и комисията "Възлага на Референта ПИК при ОНС да изпрати препис от настоящия протокол (протокол №4 от 26.Х.1951 година) на комисията по наименованията … при Президиума на Н.С.". Президиумът действа светкавично. С Указ №557 от 17.ХI.1951 г. п о с т а н о в я в а : "…14. Връх Св. Никола на Стара планина се преименува на С т о л е т о в в р ъ х”. Много бързо обществеността възприе това име. Но петнадесетина години след това

и Столетов

изпадна в немилост.

Защо? Все си мисля, че причината за това е посещението на Леонид Илич Брежнев. Като разбра за смяната на името, той попита: "С какво името на един царски генерал, член на Висшия имперски държавен съвет, реакционер и крепител на руското самодържавие, е по-значимо от това на Свети Николай?" (В Казанлък и до върха бях преводач на Брежнев.)

За нас - българите, ген. Столетов е име свято, велико, но изглежда не е такова за Политбюро на КПСС. След посещението на Брежнев върхът сякаш остана безименен, за да се стигне до 1977 г., когато с Указ №1454 Държавният съвет с председател Тодор Живков “Пос тановява: "Преименува връх Столетов на връх Шипка."

София, 30 септември 1977 г.

Получи се така, че два съседни върха носят едно и също име. Възниква въпросът:

Какво да се прави

с истинския връх

Шипка? Какво име да му се даде? Взеха да го наричат "Малката Шипка", "Втората Шипка", "Северната височина", Кота не знам коя си. А изходът е толкова прост - връща се името на връх Свети Никола и Шипка заживява със собственото си величие.

Действително за тия два върха са се водили

най-ожесточените

и кръвопролитни сражения

- за връх Шипка, защото на него е разположен командният щаб на ген. Столетов, и за връх Свети Никола, защото той е най-важният стратегически пункт в Шипченската планина - който го владее, в негови ръце е изходът от сражението, войната и съдбата на България. Днес името на върха, издържал най-жестоките пристъпи, допринесъл най-много за победата и нашето освобождение, е изхвърлено и забравено!

Ветераните опълченци по случай 45-тата годишнина от паметните боеве провеждат тържество на 24 август 1922 г. по специално изработена програма. Панихида за загиналите и благодарствен молебен за живите отслужва Търновският митрополит Филип, който освещава и основния камък за бъдещия паметник. Камъкът е положен източно от тогава съществуващия Спасителен дом. Същият камък на 5 септември 1926 г. е преместен и положен в основите на строящия се вече паметник с благослова на казанлъшкия архиерейски наместник.

Комисията по строителството дълго и обстойно обсъжда

въпроса къде да бъде издигнат паметникът

Предложени са трите върха: Шипка, Орлово гнездо, Свети Никола. Комисията се спира на вр.Свети Никола, висок 1326 м. Одобрен е проектът на архитект А. Дончев и скулптора А. Андреев. Строителството се извършва при сложни, извънредно трудни, сурови условия и е завършен чак през 1934 г. Откриването става на 26-ти август 1934 г. Стекли са се и са изкачили върха над 100 000 хиляди българи. Тържествени речи произнасят министър-председателят Кимон Георгиев и цар Борис III. Точно в 10,30 часа започва панихидата,отслужена от Старозагорския митрополит Павел в съслужение с Богучарския епископ Серафим, управляващ руските православни общини в България (вече обявен за светец), Стобийския епископ Борис, секретар на Светия синод и по-късно избран за Неврокопски митрополит, Знеполския епископ Софроний, временен заместник на Търновския митрополит, и още много свещеници.

Отслужен е и благодарствен молебен,

в който взема участие и престарелият Варненски митрополит Симеон. Цялото това духовенство с тържествени одежди се отправя към паметника. Дядо Павел поръсва паметника и произнася слово от името на Българската православна църква. И с последната дума на словото над коленичилото стохилядно множество заехтяват 101 топовни гърмежа от кръглата батарея на вр.Шипка. Истинският връх Шипка се прекланя пред своя събрат и го поздравява.

Един от най-тачените светци в Розовата долина преди 9.1Х.1944 г. и особено през средните векове е Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Като се почне от най-запад между селата Турия и Розовец е имало няколко манастира – два от които носят името на Св. Николай и се стигне на изток между селата Конаре и Козарево, южно от древната крепост Улинград, където се е намирал

един от най-богатите манастири по

българските земи,

носещ името също на Св. Николай. Братята Вацлав. и Карел Шкорпил го отнасят към Сливенската малка Света гора.

Христаки Павлович през 1844 прави първо издание на Паисиевата история под название: "Царственик или история Болгарская". На стр. 70 четем: "В лето же господне 1454 собра пак султан Магомет войска до 500 000 души." Като стига до Пловдив, разбира, че в Туловското поле се крие българска войска. Праща Арап Исуф паша с 15 000 души да избият българската войска.К ато стига до Средна гора, Исуф паша се натъква на манастира Св.Николай, разсипва го до основи, избива всички "калугере и мирски, щото се бяха скрили. После отидоха в село Турия и разориха. После в Туловското поле влезнаха: где то немаше войска Болгарска, но простий народ жени и деца се криеха между гори те."

Като виждат турската войска, хората много се изплашили, почнали да се молят горещо Богу, Бог чул молбата им, покрил цялото поле със мъгла, турците почват да се избиват едни други. Избиват се до един и тогава мъглата се вдига.

"Народ же това чудо видевше прославиха Бога и ч у д о т в о р и ц а Н и к о л а я". Тук нас ни интересува това, че още през 1454 г. името на светеца е широкоизвестно.

Манастирът “Св. Николай” югозападно от Турия бил напълно разрушен,

монасите и

служителите избити

Остават купищата камъни от манастира и неговите постройки. Остава дълбоко в душите преклонението пред св.Николай. Българите от Турия и околните села идват тук да се черкуват в деня на светеца. Трябва да се отбележи, че това става на 9 май - Летни Никулден. И тъй като това е обичай в много селища от Долината, аз съм склонен да приема, че култът към св. Николай в Розовата долина е свързан с откупуването, пренасянето и най-тържествено посрещане на неговите мощи на 9 май 1087 г. в гр. Бари, Италия. Светецът е почитан както от православните, така и от католиците.

Лично аз посетих развалините на 25 май 1960 г. т.е. 506 години след разрушаването на манастира. Море от люляци. Те вече прецъфтяваха. Люляците край манастирските руини бяха обкичени с конци и парцалчета. Идвали са жени от околните села. Черкуванията по това време бяха забранени. Остава името. Свети Никола се нарича местността, това име носи един връх в Средна гора, а също така и проходът през Сърнена Средна гора се нарича Светиниколски.

В местността Кръстец, Шипченско, някога е имало храм и манастир “Св. Никола” и от незапомнени времена тук се събирали много християни да се черкуват на Летни Никулден. Сега там е останал един побит камък с кръст, издълбан на него.

На около километър източно от с. Енина също е имало манастир “Св.Николай”. Енинци чествали празника на Летни Никулден. В този манастир имало големи скрипториуми, в които духовници-граматици преписвали богослужебни книги. Вероятно Енинският пергаментен апостол е бил преписан в тоя манастир, защото черквата “Св.Параскева”,в която е намерен, тогава още не е била построена. Като пренасяли мощите на Михаил-Воин, спрели за почивка в манастира.

Цар Калоян го посетил

и богато дарил

Тук на камък е забит кръст около метър, метър и половина. Сега добродетелят на Енина Добромир Гущеров на това място е построил параклис. Местността и до ден днешен се нарича Манастирят.

Единственият оцелял и възстановен манастир в Розовата долина е манастирът “Св. Николай” над гр. Мъглиж. Трябва да се отбележи, че в Средновековието в Мъглижката планина е имало комплекс от 7-8 манастира во главе с манастир майка.

Вижда се, че Розовата долина е била осеяна от манастири с името на свети Никола. Чудно ли е тогава,че най-високият връх на българската саможертва над град Шипка също от хилядолетия се нарича Св.Никола? Тук на 9, 10, 11 август 1877 г. са се водили най-ожесточените сражения. Българските опълченци и руски бойци са се хвърляли в бой с увереността и надеждата, че св. Никола няма да допусне

върхът да бъде

овладян от противника

Кому е нужно да продължаваме с тая подмяна, заблуда, лъжа? Може ли с тях в младото поколение да изграждаме високи морални качества и истински патриотизъм?

Време е президентът да изпълни своя дълг и да възстанови географската, историческа и морална истина за двата върха.