Автобиографията в рими на националния идол е на един лист и завършва със запетайка - знак, че следват още един или няколко, но са загубени, казва историкът

- Днес честваме 145 години от обесването на Апостола. Има ли нещо, което да не знаем за него, доц. Нушев?

- Не. Но за живота му от раждането му на 6 юли 1837 г. в Карлово до 1867 г. е писано оскъдно. Не е малък период - цели 30 години. Така е, защото почти няма документи, по които да съдим за живота на младия Левски. Всичко за него е писано по спомени.

- Какво е детството му?

- Тежко. Бил е 10-годишен, когато баща му Иван Кунчев получава инсулт. Престава да работи, което означава - и да издържа семейството си. Затова женят по-голямата му сестра Яна, която е на 15 г., за по-възрастен от нея с 15 г. занаятчия, бил в състояние да издържа семейство. Очевидци пишат, че бащата на Яна и Левски става да играе хоро на сватбата й полусляп и едвам ходещ. Година по-късно умира.

Майката на Левски остава да се грижи сама за останалите си четири деца - Васил, Петър, Христо и Марийка, която умира през 1851 г.

- Кой ги издържа след смъртта на съпруга й?

- Вуйчовците. По онова време е било прието майката да ходи някъде да работи, но Гина Кунчева е била горда жена и не го е направила.

Любопитно е, че никой не пише за бащиния род на Левски, а само за рода на майката. Причината е, че бащиният род взема половината къща, и то тази част, в която са казаните за боядисване на вълна - баща му е бил гайтанджия и бояджия. Така оставили осиротялото му семейство без препитание. И братята на неговата майка Гина започнали да се грижат за нея и децата й.

- И преди сте ми разказвали, че единият от вуйчовците на Левски - Василий, бил оплюван като неприятен и лош човек.

- В действителност е изхранвал цялото семейство на Левски. Бил е до племенника си неотлъчно - когато момчето заминава за Стара Загора, където учи в класното училище, а после завършва и свещеническото, вуйчо му си премества службата там, макар да е много добре поставен в Хилендарския манастир. Три години след завършването на младежа през 1858 г. вуйчото се прибрал с него в Карлово. Младият Левски става монах в манастира “Свети Спас” в Сопот, където получава духовното име дякон Игнатий.

Бил е на строг режим от сутрин до вечер -

молитви през два часа,

само на хляб и вода

Вуйчо му го праща да учи песнопение при Райно Попович, който бил сред най-големите авторитети. Така става певец в църквата, за което навремето се е плащало. Когато по-късно Левски напуска дяконството, другият му вуйчо му намира учителско място в с. Войнягово, до Карлово. След това за година е учител в Еникьой, Добруджа. Учениците му много го обичали.

- Имало приказки, че вуйчо му не е удържал на обещанието си да го прати в Русия.

- Няма такова нещо. Левски е можел да замине за Русия, но е избрал борбата. Когато се завръща от учение в Стара Загора в Карлово, целият род се събира да решава какъв да стане - монах или нещо друго. Майка му дори вече му е намерила жена, защото, без да си женен, не е можело да станеш свещеник. Но Левски отказва.

Правят вуйчо му Василий архимандрит, а младият Апостол заминава в Пловдив да учи за 1 г. в класното училище при Йоаким Груев - единственото, което подготвяло за учение в Русия. В крайна сметка Левски получава образование до 4-и гимназиален клас, което не е било никак малко, като се има предвид, че Иван Вазов например е учил до 3-и гимназиален клас.

- Имал ли е някога жена до себе си?

- Там е работата, че никъде не пише. Но жената, която майка му намерила, очевидно е била одобрявана от Левски и е била съгласна да му е съпруга. Със сигурност са се познавали. Впрочем в спомените си дъщерята на Райно Попович, сестра на Теофан Райнов (най-добрия приятел на Левски), пише: “Когато той излизаше от църквата, облечен в черно, ние стояхме и го чакахме. Той минаваше покрай нас, спираше, поглеждаше с неговия сив поглед и ние се разтрепервахме. После той, без да каже дума, влизаше обратно в църквата.” Млад, рус, синеок, с черни дрехи облечен, красавец. Очевидно е хранила симпатии към него, но дотам. Скоро след това дъщерята на Попович се омъжва.

- Странно, такъв красавец, а без либе?

- Имало е до него жена, чиято майка я готвела за монахиня, но всичкото това са слухове. Всъщност

не е ясно Левски харесвал

ли е някоя, или не

Историкът проф. Дойнов има хипотеза, че постоянно сълзящата рана на корема, която Левски получил, докато бил в Първата легия на Раковски, го карала да се срамува да се съблече и да се чувства пълноценен. Но според мен истината е друга. Левски е разбирал служенето на народа като служене на Бога. И се е посветил на това изцяло, отказвайки се от личен живот.

- Миналата година бе знаменателна с дигиталното издание на Тефтерчето на Левски от Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Има ли друг личен документ, който да ни говори за човека Левски, а не за националната икона Левски?

- Има, и това е част от автобиографията му, написана от него в стихотворна форма върху един лист. Единствен по рода си документ, свързан с негово пътуване с четата на Панайот Хитов, където той е знаменосец. Вероятно е писан около 1867 г., тъй като след това той влиза във Втората българска легия.

- Какво е особеното в този авторски лист на Левски?

- Описва вижданията за собственото си израстване. Говори в първо лице за това как се е чувствал в четата на Панайот Хитов като хайдутин. Там той получава опит като четник, което след това му помага да създаде революционните комитети. Освен това е бил вторият човек в четата след войводата Панайот Хитов, бил се е с турците, което го е направило авторитет, който хората слушат.

- Защо обаче е написал автобиографията си в рими?

- Мнозина тогава, почти всеки грамотен, се опитвали да пише поезия. Левски също. И я е започнал така: “Аз, Васил Левский от Карлово, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турски и никакъв роб...” - това всъщност е най-често цитираната част от автобиографията му.

Показва неговото

свободолюбие и

буен характер

Пише: “В Сърбия ходих и по Влашко скитах за нашата свобода” и че никой не иска да помогне на България, а тя сама трябва да го направи, ако иска да е свободна.

Нека се върнем към 1867 г. - тогава минават само две чети - едната на Филип Тотю, а другата на Панайот Хитов. Филип Тотю става изключително популярен, защото до Свищов заколват няколко турчета и потерята ги подгонва. След няколко сражения, за жалост, от 35 човека четата намалява до 7-8 души. Панайот Хитов е по-умерен и по-умен, запазва четата си непокътната. Докато е в четата на Хитов, Левски си набелязва всички пътеки и места, за да може да води бъдещата борба за освобождение на България. От Първата легия на Раковски (1861-1862 г.), където заради смелостта си получава името Левски, придобива и военен опит.

Впрочем в спомените си негови съвременници пишат, че е поискал разрешение от войводата Панайот Хитов да слезе до Карлово, за да види майка си Гина. Целта му е и да получи подкрепа за бъдещата борба за освобождението на родината. От стихотворната му автобиография разбираме, че е бил добре въоръжен - “с пушка белгийка и чифт пищови, и остра сабя на мен блещяха”. Споделя, че се бие с турски стражи, крие се и разбира, че неговите приятели са заловени и затворени, затова се връща обратно в четата. “Посрещна ма стражя – един наш другар: “Добре дошел – рече, – Лъвский наш байрактар. Ето и дружината с Панайот Войвода, всички се радват и “добре дошел” ми казват.” Личи, че се гордее с това, което е. Ненапразно, защото тази позиция по онова време си е била връх - подробност, която историците неглижират.

- В предварителния ни разговор казахте, че този лист от стихотворната автобиография на Левски завършва със запетайка.

- Да. Досега смятаха, че това е краят на автобиографията му, но запетайката означава, че нещо следва. Още лист, който вероятно не е запазен. Или може би няколко?

- Как описват липсващите листове съвременниците му?

- Малко след периода, описан от Левски, към тях се присъединява четата на Филип Тотю. Оттам те продължават по билото на Стара планина, преминават Искъра и влизат в Сърбия. Това означава, че Левски има гарантирано лично познанство с най-прочутия войвода Филип Тотю.

- Какъв човек наднича от автобиографията на Левски?

- Това не е образът на новобранец, а на един много зрял и силен духовно човек, с големи познания и високо самочувствие, който може да води големи маси хора след себе си. Портрет на голям ръководител от национален мащаб.

l Роден е през 1952 г. в София

l Завършил е история в СУ “Св. Климент Охридски” през 1979 г., преди това следва година право

l Доцент и д-р на историческите науки

l От 1979 до 2016 г. работи в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” и се пенсионира като ръководител на научна секция по палеография, архивистика и османистика

l Участва в издаването на архивите на Васил Левски, Христо Ботев и Петър Дънов