Европа си подари суровинната колония на Китай

Защо десницата ни е така немощна? Защото ѝ липсва любопитството, което е характерно за жизнените организми. Разходил се бил вицепремиерът Атанас Зафиров до Китай, присъствал на парада – не ви ли интересува какво е научил?

Вместо да му иска оставката, ДБ трябваше да го покани да разкаже от трибуната какво е видял, с кого е разговарял, вербували ли са го, не са ли го вербували…

Шегувам се, разбира се - българският политик не подлежи на вербуване. Малка закачка за събуждане на спящите.

Не е ли крайно любопитно това, че миналата седмица в Пекин и преди това в пристанищния град Тиендзин бе обявен чисто нов световен ред? Не е ли интересно да се чуят някакви лични впечатления?

Без да се правя на геополитик, обяснявам с думи прости – от 1945 до 1991 г. светът беше двуполярен, от 1991 г. до миналата седмица още минаваше за еднополярен, а на срещата в Китай вече официално бе признат за многополярен. Това не заслужава ли поне една страница в учебника по история?

Може да се каже, че в Тиендзин и Пекин

половината свят си смени софтуера

Това го призна дори външната министърка на ЕС Кая Калас:

…един автократичен алианс търси бърза писта към нов световен ред... Когато виждаме председателя Си, стоящ редом до лидерите на Русия, Иран и Северна Корея в Пекин днес, това не са просто антизападни послания.

Това е пряко предизвикателство към международната система, изградена върху правила!

Права е Калас, но защо прескочи Индия с нейните милиард и половина демократични индийци? То зависи от коя страна ще го погледнеш. Например от гледна точка на Индия, която току-що бе ударена от САЩ с вторични санкционни мита, новият световен ред е връщане към нормалността.

Какво ще донесе на България тази световна промяна, никой не знае, а който знае, не казва, но едно е ясно - старите евро-атлантически опорки вече не вършат работа. Те са като миналогодишния православен календар. Така че,

докато съвестно чакаме новите опорки,

не бе зле да чуем другаря Зафиров, все нещо ще е от полза. За съжаление, той не бе поканен на самото заседание на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), където се въртеше истинският бизнес.

Както знаем, там участваха лидерите на 26 държави, от които 10 постоянни членки на ШОС, 2 страни наблюдателки (Афганистан и Монголия), както и 14 партньори за диалог, сред които най-мощни са Турция, Египет и Саудитска Арабия. Общо представените държави имат 4 милиарда и 220 милиона жители, което е 52 на сто от световното население. Сред тях само Китай има близо 30 на сто от световното промишлено производство, а

Индия се кани да настигне и задмине САЩ

в близките 20 години. Разбира се, срещата на ШОС и парадът в Пекин бяха бойкотирани от праволинейните държави, сред които и нашата.

Но до последния момент се носеха слухове, че Тръмп може да се появи за парада. Какво толкова – вече се е срещал най-сърдечно и с Путин, и със Си Дзинпин, и със севернокорейския вожд Ким Чен Ун, а с беларуския Лукашенко тепърва се кани да се срещне. В крайна сметка по време на Втората световна война САЩ и Китай са били съюзници в борбата с Япония, значи имат общ повод за празнуване и освен това Тръмп обича парадите.

На това отгоре

Тръмп също се е заел да разрушава стария световен ред

и да налага нов, който е по-изгоден за Щатите. Така че Европа е като между чука и наковалнята. През 80-те години на миналия век САЩ постави СССР на колене, като му отряза достъпа до най-новите технологии. Но тогава Москва бе скарана с Пекин, а и китайската промишленост бе в първобитно състояние. Днес е обратното - Китай вече е най-мощната промишлена сила на планетата и доставя на Москва всякакви технологии. Нещо повече, плащанията вече стават с местните валути.

Не е далеч времето, когато страните от ШОС и БРИКС ще създадат нова разплащателна система, с която ще заобиколят контролираната от САЩ система SWIFT. Тогаваняма да остане друг начин да бъдат

върнати в кошарата, освен войната

– но и това вече не помага. Наказанията вече не вършат работа.

Единствените, които останаха в зоната на наказанията, вече са европейците. Големият удар по Европа миналата седмица бе, че Москва и Пекин подписаха официален договор да изградят газопровода “Силата на Сибир 2”. По него ще потече същият газ, който тръгваше от арктическия полуостров Ямал, към Германия през “Северен поток 1”. Просто се превключва от запад към югоизток за следващите 30 години.

С това Берлин вече официално остава без своята суровинна колония – Русия. Приключват тежките времена за германската промишленост, а на тяхно място идват 2 пъти по-тежки.

А ние, българите? Няма проблем, ние имаме богат исторически опит – вече две световни войни сме загубили заедно с немците.