През последните седмици Швеция и Нидерландия излязоха с инициатива, призоваваща Европейския съюз да увеличи натиска както върху Израел, така и върху "Хамас". На пръв поглед предложението изглежда балансирано: осъжда масовото клане, извършено от "Хамас" на 7 октомври, потвърждава правото на Израел на самозащита, заклеймява продължаващото държане на заложници, подчертава, че "Хамас" трябва да бъде разоръжен, и отхвърля сравненията между отбранителната война на Израел и агресивната война на Русия срещу Украйна.

Дотук – добре. Това са правилните думи.

След това обаче идва обратът. Същите министри внезапно твърдят, че Израел нарушава международното право и възпрепятства хуманитарната помощ. От този момент нататък тяхното „балансирано" изявление се превръща в опасно изопачаване.

Реалността за хуманитарната помощ

Истината е добре документирана: Израел улеснява доставките на хуманитарна помощ за Газа в огромен мащаб още от първите дни на войната. Над 100 000 камиона са влезли в ивицата, превозвайки храни, лекарства, гориво и други помощи. Самите международни организации потвърждават онова, което Израел твърди от самото начало – че "Хамас" систематично отклонява и краде помощите. Само през миналия месец представители на ООН признаха, че големи части от хуманитарната помощ са били иззети от бойците на "Хамас" и препродадени на черния пазар.

Да се обвинява Израел, че възпрепятства помощите, като същевременно се игнорира кражбата от страна на "Хамас", е не само неточно – това е морално изкривено. Така вината се прехвърля от терористичната организация, която започна войната и експлоатира собствените си цивилни, върху демократичната държава, която защитава народа си.

Натиск без баланс

След като отправят това фалшиво обвинение, министрите призовават за „натиск и върху двете страни". Но именно тук се крие слабостта в тяхната логика: те нямат инструменти, с които да окажат натиск върху "Хамас". Групировката не реагира на дипломатически комюникета, министерски изявления или декларации от Брюксел. "Хамас" реагира единствено на сила – и то само, когато се чувства притиснат в ъгъла.

Затова на практика целият „натиск и върху двете страни" се свежда до натиск единствено върху Израел. Това не е баланс. Това е дисбаланс, маскиран като справедливост. А този дисбаланс изпраща едно ясно послание към "Хамас": задръжте се по-дълго, извършвайте още зверства и Европа ще ви възнагради с допълнителен натиск върху Израел.

Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен го каза съвсем ясно към края на мандата си: всеки път, когато "Хамас" види разминаване между Израел и САЩ, групировката става по-уверена, а шансовете за прекратяване на огъня намаляват. "Хамас" внимателно следи сигналите и от Европа. Настоящият държавен секретар Марко Рубио изрично приписа провала на преговорите за прекратяване на огъня на европейските декларации, заявявайки: „Преговорите с "Хамас" се провалиха в деня, в който Макрон еднолично реши, че ще признае палестинската държава. А после и други страни заявиха: "ако до септември няма прекратяване на огъня, ние ще признаем палестинска държава." Ако съм на мястото на "Хамас", бих си направил извода, че няма смисъл от примирие – можем да бъдем възнаградени и да представим това като победа."

Когато Европа критикува Израел повече, "Хамас" тълкува това като насърчаване да продължава.

Политическо удобство срещу стратегическа отговорност

Не може да се избяга от впечатлението, че тези предложения са продиктувани не толкова от стратегическа логика, колкото от вътрешнополитически съображения.

Европейската дипломация не бива да се ръководи от социологическите проучвания на общественото мнение на държавите-членки. Тя трябва да се води от принципи и трезва преценка за последствията. А последицата от тази инициатива – независимо дали е умишлена или не – е отслабването на Израел и насърчаването на "Хамас".

Израел: партньор, а не противник

Израел не е държава-парий, която трябва да бъде поучавана и санкционирана. Тя е най-близкият демократичен съюзник на Европа в Близкия изток – държава, с която ЕС поддържа диалог на всички нива на управление: от сътрудничество в сферата на разузнаването до научноизследователска и развойна дейност, от борба с тероризма до търговия.

Швеция, чийто външен министър се гордее, че е сред най-големите хуманитарни донори, със сигурност знае, че по-голямата част от помощта навлиза в Газа именно през Израел, а не през Египет. Израел изгради и защити тези хуманитарни коридори въпреки нападенията на "Хамас" срещу самите гранични пунктове, където се доставя помощта.

Европа обаче трябва да разбере и това: народ, който само през последните две години преживя ужаса на 7 октомври, който воюва на седем фронта, който, за да се защити, проведе прецизни операции срещу Иран и неговите проксита на разстояние до 2000 километра, и който се изправи срещу „Хизбула" и я победи – такъв народ няма да бъде сплашен нито от заплахи на врагове, нито на приятели. Израел е свикнал на натиск. Това, на което откликва най-добре обаче е диалог.

На нашите врагове казваме, както винаги сме им казвали: заплахите няма да ни разколебаят. На приятелите си казваме със същата яснота: не бъркайте твърдостта с отхвърляне. Ние слушаме внимателно, особено най-близките си съюзници. Нашата демокрация е жива, а самокритиката е дълбоко вкоренена в културата ни. Но обществото ни е единно: ще се защитим и ще направим всичко необходимо, за да върнем заложниците.

Изборът на Европа

ЕС днес е изправен пред избор. Той може или да признае Израел като партньора, който е – несъвършен, както всяка демокрация, но в своята същност споделящ европейските ценности за човешко достойнство и свобода – или да поеме по път, който укрепва "Хамас". Нидерландско-шведската инициатива опасно клони към второто.

Европа трябва да си зададе един прост въпрос: приближават ли нейните инициативи региона до примирие, или удължават войната, като насърчават "Хамас"? Според бившия и настоящия държавен секретар на САЩ отговорът е ясен.