Навръх Свети Валентин седяхме със Скарлет в “нашто място” – кръчмата “При Цецо Ловецо” в Малашевци и сърбахме шкембе-чорба. С чесънче така, оцетец и лют пиперец. Едва ли има по-романтичен момент за една влюбена двойка. Исках времето да спре и този миг да продължи вечно.

Но в тази кръчма е невъзможно човек да се усамоти. Все ще дойде някой “приятел” да ти каже наздраве и да сподели мислите си за положението.

В случая това беше Любака – мъж на около 50 години с дълга сплъстена коса, пожълтели от тютюна пръсти и фланелка на Локо София. Познавам Любака от 25 години и никога не съм го виждал с друга фланелка. Това е мъж с характер, никога не се е водил по модата.

Домъкна си бирата на нашта маса и седна, без изобщо да пита дали искаме компанията му. Живееше с мисълта, че е желан навсякъде.

– Как я караш, Ивак?

– Бивам – рекох.

– Тва да се чува. – каза Любака и отпи от бирата. – Ей, тва правителство за нищо не става, майка им дееба. Дигнали помощите за безработни със седем лева, моля ти се. Аз с тия седем лева кво моа си купа? Нищо не моа си купа.

– Що не се фанеш да бачкаш нещо? – предложих.

– Да бе, ше бачкам! При живи родители. Да не ме е ебал лудия!

Уригна се мощно и продължи да излива социалния си гняв.

– Седем лева! Що не си ги заврат отзад тия седем лева. Бахти нещастниците. Тва не е държава… Нема ли да ме запознаеш с гаджето ти?

– О, да, извинявай. Това е Скарлет. Американка е. Скарлет, дис ис май френд Любака.

– Найс ту мийт ю – усмихна се Скарлет.

Любака кимна мрачно в знак на съгласие и запали цигара.

– Не ги харесвам тва американците – каза. – Постоянно ни прецакват.

– Е кво са ни прецакали? – попитах.

– Е как кво! Тия градушки, къде ни удариха, откъде мислиш дойдоха? Американците ни ги пратиха. Щото не ги пуснахме да копат за шистов газ.

– Да бе!

– Начи четох у един форум, че имат неква система Харп. Която си е ебала майката. Строго секретна. Никой не казва за кво точно е тая система, но истината е, че тая система мое да ти прати дъжд, градушки, снег, лайна, където си поиска.

– Ти откъде знаеш, че е така, щом никой не казва за кво е тая система?

– Нали ти казвам, четох го. Ако не верваш, питай Гогата. Гога, ела тука бе!

От съседната маса се надигна брадясал чичко, взе си мастиката и с леко клатушкане се приближи към нашта маса.

– Сядай! – изкомандва го Любака.

Гогата седна и изхълца.

– Кажи на Ивака за Харп. Щото не ми верва.

– Така е – потвърди Гогата.

– Кое е така? – попитах.

– Сичко е така – каза Гогата. – Американците прецакват климата и ни шибат с градушки. Освен тва кулите близнаци сами си ги бутнаха на 11-септември.

– Еееее, стига де! – засмях се аз.

– Начи тва за кулите го знам от много сигурен източник – обясни Гогата. – На шурата братовчед му е ходил неколко пъти в Щатите. Той беше първия, който навремето почна да внася памперси в България. Много е напред с материала. Та той има един приятел в Щатите, който бачка за ЦРУ. Ама е големо шефче там, не е некъв обикновен агент. Нещо като заместник-директор е. И той казал на братовчеда на шурата: да знаеш, че кулите-близнаци ние си ги съборихме. Ма тва се едно не съм ти го казал.

– Е защо да си ги съборят? – недоумявах аз.

– Щото имат много оръжие и треа да го използват, преди да му е изтекъл срока на годност. Иначе треа да го изфърлят. А тва е много пара – милиони долари, даже стотици хиляди. И им треа некъв враг. Срещу Путин не смеят да скочат, щото ги е шубе от него и затва скочиха на Ирак.

– Глупости.

– Е са аз тва не си го измислям. Просто препредавам кво е казал човека от ЦРУ на братовчеда на шурата. Да не мислиш, че са убили Садам, вика.

– Е как да не са го убили? – казах. – Нали показаха залавянето му, екзекуцията.

– Тва не е Садам. Наели са некъв актьор. Платили са му некви кинти и са го утрепали вместо Садам.

– Еее, тва вече е ебахти тъпотията – разхилих се. – Кой ще се навие да го убият за пари?

– Ми закъсал е бил човекът – обади се Любака. – Кат немаш кинти, си готов на сичко. Ше се навиеш не само да те утрепят, ами и да те наебат.

Явно в ценностната система на Любака ебането беше по-страшно от смъртта.

Скарлет се прозя. Отегчаваше се. Това май не беше представата й за вълнуващо изкарване на Свети Валентин.

– Извинявайте, че се намесвам – обади се от масата в ъгъла Джопето. – Ма без да искам чух кво си говорите. На ваше място не бих обсъждал такива неща тука.

– Що? –учуди се Гогата.

Джопето се огледа уплашено, взе си ракията и дойде на нашата маса. Огледа се отново и почна да шепне.

– Тука сичко се подслушва.

– Сигурен ли си? – прошепна Любака.

– 100 процента – прошепна Джопето. – Не знаете ли какъв е Цецо Ловецо?

– Кръчмар е, какъв да е – казах.

– А преди десети ноември какъв е бил, знаеш ли? – продължаваше да шепне Джопето.

– Не.

– Агент на Държавна сигурност. Откъде мислиш е взел парите да направи тая кръчма. От червените куфарчета на Луканов.

– Майка му дееба – прошепна Гогата.

Вече всички шепнехме, и колкото повече шепнехме, толкова повече се страхувахме.

– Тая кръчма е пълна с бръмбари – каза Джопето. – Секи път като се прибера, жена ми знае, че съм бил тука. Аз й викам: бех на гости у сестра ми, бех на разходка в Ловния парк, бех до книжарницата, но тя знае, че съм бил тука. Откъде знае?…

– Следи те, мама й дееба – прошепна Любака.

– Следи ме чрез специални разузнавателни средства – обясни Джопето. – Играе в комбина с тоя мръсен шестак Цецо Ловецо.

– Майка му дееба – прошепна Гогата.

– Но това че е шестак не е най-лошото – каза Джопето. – Най-лошото е, че е илюминат и масон.

– Цецо ли бе? Бахмааму – прошепна Любака.

– Много е влиятелен. Ако реши, може да ни ебе майката на сичките. Само с едно дигане на телефона – каза Джопето.

– Е за кво да ни ебе майката баш на нас? – попитах. – Ако ни ебе майката, кой ше му прави оборот в кръчмата?

Компанията се умълча. Всеки анализираше страшните заплахи, надвиснали над главите ни. От една страна Харп, от друга страна – ЦРУ, от трета страна – Цецо Ловецо. Накъдето й да се обърнеш, все опасности.

– Абе, Ивак, тая твойта що мълчи цяла вечер, бе? – попита Гогата.

– Ми щото не разбира български – казах.

– А, не разбира! Сичко разбира тя, ма се праи – тихо каза Любака.

– Таа да не е некоя агентка, бе? – сети се Джопето.

– Глупости. Съвсем нормално момиче си е.

– Да бе, да – поклати глава Гогата. – Нормално момиче. Като тия къде утрепаха Садам. И къде ни пуснаха градушките.

– Пичове, стига глупости – казах.

– Тая американка е пратена от ЦРУ да ни подслушва – извика Любака. – Обаче ние я разкрихме. Кого ше подслушваш ти ма? А? Кого ше подслушваш?

И се изплю в лицето й. Скарлет изпищя.

– Дееба и мръсната шпионка, дееба – скочи от стола си Гогата и й изплющя такъв шамар, че щеше да й отвинти врата.

– Спрете! – изкрещях и се хвърлих да я спасявам.

Но беше твърде късно. Джопето ме събори на пода и започна да ме налага с безмилостни крошета. А той е бивш боксьор. Имах чувството, че ме млати с чукове.

– Ше ни водиш шпионка ти, а? – крещеше Джопето зачервен от гняв и лигите му капеха върху лицето ми. – Е са ти ебах майката!

Скарлет пищеше. Не можех да разбера бият ли я или я изнасилват. Май че правеха и двете.

Изведнъж всичко угасна.

Нямаше кръчма.

Нямаше писъци.

Нямаше ги Джопето, Гогата и Любака.

Нямаше я Скарлет.

Отворих очи. Лежах на носилка, а над мен се бе надвесил човек с очила и бяла престилка.

– Как сте? – попита.

– Не съм добре – казах.

– Е то кой ли е добре в тая държава? – въздъхна докторът.

Опитах се да му се усмихна, преди да припадна отново.

(от книгата „Моят таен любовен живот“)