Все се каня да напиша нещо за книгата нa Zachary Karabashliev Хавра. Няма да говоря за художествената й страна, защото който познава стила на автора, би имал представа и за Хавра. Искам само да кажа, че книгата е литературно явление в България, което не е за подминаване. Но искам да напиша нещо, което не виждам в официалните литературни рецензии за нея, нито в скромното й отразяване по медиите – а то е, че Карабашлиев прави безмилостна дисекция на съвременното българско общество и прави много точен портрет на групировката ТИМ (макар и под името МАК) в книгата си. Пишейки за Варна (като основно географско място на повествованието) Карабашлиев представя портрета на превзета, корумпирана, смазваща и нефункционираща държава на всички нива. Хавра – има многосмислово значение в книгата (но обобщаващото й значение е ОПУСТОШЕНОСТ на ужасно много нива). Затова и когато Карабашлиев представи книгата си във Варна, я представи пред пълна зала, но без нито една изпратена медия да отрази събитието. Мълчанието на медиите е като мълчанието на агнената. Срам за тях, срам за нас.... Карабашлиев трябва да се чете не само заради таланта му на писател, той трябва да се чете, защото е СМЕЛ писател, защото не го е страх да каже и опише това, което от всички се знае, но за което се мълчи. Книгата, разбира се, е много повече от сюжетната линия посветена на ТИМ. Затова горещо я препоръчвам.