Синдромът на високите макове.

Описано е в книгата Ab urbe condita (“История на града от неговото създаване”): Луций Тарквиний – последният римски цар (до 510 пр.Хр.) – бил много жесток тиранин. Синът му изпратил пратеник да пита какво да прави с най-умните хора в града. Бащата го завел в градината и с коса отрязал главите на най-високите макове. Върнал се пратеникът и разказал метафората на баща му. Синът я последвал и обезглавил най-умните хора в града.

От тази древноримска история идва наименованието “синдром на високите макове” (tall poppy syndrome). Всичко това се случва много преди декември 1881 г., когато Константин Иречек изрича: “За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.”

Спомнете си 13 май 2010 г. в София, когато, качил се на футболния Олимп “Манчестър Юнайтед”, Димитър Бербатов бе принуден да се оправдава пред арогантни журналисти, че е постигнал успехите си с много талант и много труд, с уважение към треньори и публика.

“Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?” Артикулирани ясно, кратко и с дискретна тъга, в тези въпроси са закодирани едни от най-тревожните синдроми на

българската народопатология **

Ето още примери.

КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ за ГРИГОР ДИМИТРОВ:

“Господстващите кръгове се опитват да елементаризират и деградират масите от хора, за да им станат удобни. Масите от хора са длъжни не да се псуват и да мразят писателите си и да възвеличават едно клето момче, което просто играе добре тенис, игра с топка, и печели. Играе добре, но е просто спорт. Лувърът ли е по-важен за цивилизацията, или стадион “Маракана?”, попита Калин Терзийски.

ГЕОРГИ ЧАЛДЪКОВ за КАЛИН ТЕРЗИЙСКИ:

Срамувам се от това момче, и то лекар, което (I) пише хубави разкази (все още значими предимно на национално ниво), (II) не може да пие като мъж, (III) говори ante publico за сексуалната си сила и (IV) се оплаква, че не печели милиони като елитните български спортисти – Григор Димитров, Кубрат Пулев и футболистите. Спечелете Нобеловата награда за литература и на някой лъчезарен 10 декември шведският крал ще ви даде премия от един милион и сто хиляди щатски долара. Уверен съм, че Григор Димитров, Кубрат Пулев и Димитър Бербатов първи ще ви поздравят за престижната награда.

А сега ви напомням, че

липсата на възхищение

и изобилието на омраза са изяви на психозащитна реакция, която Зигмунд Фройд преди повече от сто години нарече “изместване” (Verschiebung). А + ВХ > АХ + В: човек (B), който не може да се самореализира, си изкарва натрупаната агресия (X) върху набелязаната от него изкупителна жертва (A).

Quo vadis, Kaline?

Вместо да сте role model за укротяване на конфликти и постигането на разбирателство, и вие се включихте във “войната на всички против всички” (bellum omnium contra omnes) – участвате в разпада на българското общество.

* Авторът е професор по клетъчна биология в медицински университети в Сърбия, Италия и Япония. Член на Международната академия на сърдечносъдови науки.

** За нея повече пише в книгата “Homo Janus Bulgaricus. Народопсихология и народопатологи (не само) на българите”. Второ преработено и разширено издание. Изд. “Морски свят”, Варна, 2017.