Германският канцлер Ангела Меркел пристига на изненадващо посещение в София в събота, като за цел на визитата й са посочени обсъждането на актуални политически проблеми и приоритетите в българското председателство на ЕС.

Всъщност посещението на Меркел в София не е извънредно събитие, тъй като председател на Съвета на ЕС страната ни има посредническа роля в належащите за решаване проблеми в ЕС в момента. София обаче няма кой знае каква роля в някои от тях – като Брекзит например или пък реформирането на еврозоната.

Това, което

засяга пряко

България

и не може да мине без нейно активно участие като тема, е решаването на бежанския проблем. Друга наболяла тема в момента пред лидерите на 27-те, която трябва да се изчисти до май месец, е новата финансова рамка за ЕС след 2020 година. В момента тя се изработва и ще бъде предствена от еврокомисаря Йотингер през май. Заради излизането на Великобритания от ЕС се очаква тя да е сериозен удар за много от страните, които получават повече от ЕС, отколкото плащат. Тоест за цяла Източна Европа и в частност България.

Без

Великобритания

финансите на ЕС

ще се окажат

твърде малко

за поддържане на досегашния начин на живот на общността. Единственият път това да бъде преодоляно е вноските на страните донори да се увеличат. Но бунтът срещу подобна мярка е твърде голям.

Другият вариант е Германия да увеличи еднолично своята собствена вноска към общия бюджет – това всъщност вече бе предложено от лидера на социалдемократите Мартин Шулц и залегна в предварителния договор за преговори за съставяне на голяма коалиция в Германия. Дали такава ще има, зависи обаче от неговите съпартийци,

които ще

гласуват “за”

или “против”

ден след

визитата

на Меркел в България.

Ако германците не попълнят финансовата дупка, оставена от Великобритания, то ще се наложи рязко орязване на разходите на ЕС и прехвърляне на доста от решенията, засягащи целия съюз, обратно към националните правителства. Това всъщност вече предложи един от основните опоненти на Меркел в ЕС в момента – австрийският канцлер Себастиан Курц, който посети Меркел в сряда. Например решаването на бежанския проблем според него може да се реши с укрепване на външната граница.

А липсата на британската вноска – с по-ефективно използване на останалите средства, съкращения и връщане на част от суверенитета на държавите членки.

Предложението на Курц е страните, които са външни граници на ЕС, в това число и България, да се погрижат за защитата на съюза от нови бежански потоци, а ако такива има, да ги задържат на своя територия. Всъщност това е и идеята за решаване на бъдещи бежански кризи на Вишеградската четворка. Неслучайно Австрия, Полша, Унгария, Чехия и Словакия се оказаха съюзници срещу бежанската политика на Германия и Франция, предвиждаща квотно разпределение на бежанци в страните членки според възможностите им. Това е и най-ясната разделителна линия между двата лагера в Европа в момента, която застрашава бъдещето на ЕС в този му вид. Така че нищо чудно, че Меркел бърза да се види лично с Бойко Борисов преди следващите срещи на Съвета на ЕС. При вземането на решения за бежанския проблем всеки глас ще е необходим, а България в ролята си на председател и посредник

би могла да

помогне за

налагане на

германската

линия

Дали ще се стигне до там обаче, зависи и от това дали Меркел ще остане на власт, дали финансовата рамка на бюджета ще бъде орязана, дали еврофондовете в бъдеще ще се обвързват с изпълнение на основните критерии на ЕС – също една от идеите при планирането на финансите.