15 души се събираме всеки Стефановден, най-верните приятели идват дори от Балчик. Тесен кръг сме. Така Стефан Цанев описа с кого посреща имения си ден. Не се кани, те си знаят, усмихна се един от големите съвременни писатели на България, който на празника си гостува в Би Ти Ви.

Тези приятели ме спасяват от чувството, че ако падна на улицата в София, ще ме прекрачат и отминат, каза той.

Израсъл съм в църква, бях момчето с патрахилчето, разказа Стефан Цанев. Баща му бил на война, майка му вършела цялата работа, а него Предали бабите, едната от които не излизала от храма - била т.нар. женски поп.

Първи в света сме си извоювали правото да нарушим триезичието и да говорим с Бога на собствения си, роден език, а сега много от свещениците служат неразбираемо - на старобългарски, посочи писателят. Как тогава словото да стига разбираемо до хората, попита той. В нашата църква, на нашия поп Димо, към целувал знамето на Христо Ботев, едно от знамената на неговата чета, пренесено от баба Тонка в Румъния, се съхраняваше при нас, разказа още с трепет писателят.

Едно общество се крепи на доверието между власт и народ, у нас го няма. Първоначалната вина е на властващите, народът става мнителен и после дори ако една власт прави добро, я гледат с присвити очи.

Би било хубаво да излезе наяве нередното, което се случи с приватизацията, но е невъзможен такъв преглед на прехода. По време на демокрация египетски пирамиди е нямало да се построят - големи неща са построени при социализма на гърба на народа. ние обаче разрушихме всичко създадено, което беше наше, на народа, чехите например стъпиха върху него, посочи писателят. Сред най-фрапиращото е земеделието. Американец недоумявал пред него защо на хората се връщат реални парчета земя, а не активи, и земеделието от едро става това, което имаме днес.

Не знам сценарий ли беше и чий, въздъхна писателят. Ще повярвам, че България се оправя, когато и кажат колко нови предприятия има. Едно общество се мери по това, което произвежда, ние нямаме нови технологии. Защо не произвеждаме компютри, попита Стефан Цанев. Вместо това произвеждаме суровини. "Естонският президент каза тук "Нямаме суровини, имаме идеи". Ние нямаме идеи, това ни е бедата", смята писателят.

Най-лошото е, че няма перспектива, моите внуци, които са в цяла Европа, няма защо да се върнат. Обичат България, слава Богу, дори сигурно повече от нас, но някой ден децата им няма да знаят български, тъжен е писателят. Задава се черен период от 40-50 години, след това България отново ще си намери мястото в Европа, прогнозира той.