Да усетим Коледа не от мола и промоциите, а с очите на сърцето
В навечерието сме на един прекрасен празник – Рождество Христово. Празник на началото, празник на спасението на човешкия род, празник на надеждата.
Предсказаният от древните пророци Спасител се явява на света. В смирение се ражда Божият Син, за да донесе на земята мир и в душите ни благоволение. Спасителят идва, за да извърши великото Си дело от любов към хората.
Наистина, в навечерието сме на голям, велик духовен празник. Дали го разбираме? Дали можем да видим в сърцата си Пресветата Дева, която
“Днес ражда Свръхестествения”, както се казва в църковните песнопения. Дали съзираме смирения Йосиф в пещерата и влизащите в нея мъдреци, копнеещи за благочестие и святост? А ангелите, пеещи “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение”, дали и тях можем да усетим в душите си? Ако това го няма, какъв ще е празникът ни?
Вярно е , че постоянно бързаме, но ще намерим време да минем през мола. Ще потърсим подаръци, безспорно нашите близки ги заслужават.
Някъде има и промоции, и за това ще се информираме. Всичко това ще видим с очите си, както и трапезата и ястията, и за тях ще се погрижим, нали постът свършва.
А очите на сърцето?
Те какво ще видят?
Един православен американски монах, отец Серафим Роуз, живял в 70-те години на миналия век, в своите проповеди казва, че духът на нашето време е несериозността – как да прекараме времето по-леко и празниците си по-шумно. Този дух вече завладява и нас. Затова е толкова важно да се вглеждаме и
да не забравяме ценностите на Православието
Те наистина са над времето, но по-същественото е, че носят топлина, която се чувства от сърцата ни, създадени да приемат и даряват обич. Празниците и всичко, което е в хранилището на православната ни вяра, правят дейна връзката ни с Бога, Който единствен може да утеши и зарадва душите ни.
Бог е любов (Йоан 4:8), казва св. Йоан Богослов, давайки най-краткото определение за Този, които ни е създал. Нека осъзнаем, че истинската любов не е чувство, тя е вяра, тя е надежда. С тази надежда Бог ни е дал свободна воля и ни е извикал за живот чрез нашите родители. Всеки един от нас е Божия надежда и се очаква от нас, с делата си, да я сбъднем. Бог ни помага всячески това да се случи.
Част от Неговия промисъл са постите, предшестващи християнските празници. Дава ни се време да преосмислим поведението си, постъпките си, да изповядаме в храма Божий лошите си дела, да се помолим повече и по-усърдно.
Времето преди празниците е и време на равносметка и ако сме честни пред себе си, в тази равносметка винаги
има и чернилка
от стореното недобро от нас. Именно нея изповядваме, за да очистим душите и сърцата си.
Бог е готов да ни чуе и прости. Той чака. Той никого не насилва. Св. Паисий Светогорец неслучайно казва, че “Бог е духовен благородник”. Бог ни дава непрестанно възможности да проявим доброта, но първата крачка трябва да бъде наша. Затова е и дошъл на земята, роден от Пресветата Дева - да Го видим и приемем в сърцата си.
Идва Рождество Христово. Нека да скътаме в шепите си топлината на празника и тя като огънче от орехова шума да заискри.
Тази топлина ни е безкрайно нужна, защото и занапред покрай нас ще минават дни и хора, наши братя и сестри, които очакват от нас да им помагаме, прощаваме и да ги утешаваме. В рождественската нощ да помолим Бога да ни даде сили да се отдалечим от егоизма си, да видим другите и се научим да ги милваме с думи и помисли.Така ще бъдем частица от голямото чудо – Божията любов. Тази любов, която роди Рождество Христово.
Нека топлината на сърцата ни да възгори в радостта от идването на Спасителя по плът, нека милостта и добросърдечието ни огреят като Витлеемската звезда,
нека пътят на нашия живот да премине през пътя на удовлетворението от изпълнен християнски дълг към Бога, към семейството, към обществото, защото който носи топлина и обич, независимо от страданията на днешния ден, той ще намери утеха и спокойствие при Бога, който носи винаги утеха за всички, които Го потърсят.
Нека Рождението на нашия Спасител-Господ Иисус Христос да донесе мир, здраве, спасение и всяко благоденствие на обичния ни православен български народ, на христолюбивото ни войнство, мъдрост и успех на управляващите и спокойствие в нашето отечество.
БЛАГОСЛОВЕН ПРАЗНИК!

