Казусът с близките на осъдения

от “Соло”, които осъдиха полицията

за незаконно подслушване

Родителите на Илиян Тодоров, осъден до живот заради убийството на двама младежи, осъдиха полицията за незаконно подслушване. Основанието – съгласно Закона за специалните разузнавателни средства те могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по точно определени текстове от НК.

Това е така, защото подслушването по особено силен начин накърнява личната сфера на всеки един човек и ограничаването на подслушването е нещо съвсем нормално.

МВР е осъдено от Пернишкия районен съд да изплати 2000 лв. обезщетение на родителите на Илиян за незаконно подслушване. Решението е потвърдено от окръжния съд. Разрешението за подслушване е дадено от Софийския градски съд общо за 180 дни.

Родителите

на Илиян са

образували

делото,

след като са получили отговор от бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, че са били обект на незаконно подслушване.

На 18 април 2009 г. към 4 ч сутринта 22-годишният Илиян върви по ул. “Позитано” към ъгъла на Съдебната палата на бул. “Витоша”. С него са приятелите му Мария Бурова, Стефан Стойков, а също и Сирет Пук и Расмус Рейтау от Естония. Компанията е подпийнала и разговарят високо на английски. Точно в този момент те се разминават с друга младежка компания, която е напуснала клуб “Соло”. Тя се е събрала, за да празнува рождения ден на 24-годишния Васил Александров. В компанията са вратарят на националния отбор по хокей Кирил Въжаров и Кирил Димитров. Като се разминавали, Димитров се развикал: “Тук се говори български език, намирате се в България!” От другата компания му отвръщат: “Какъв ти е проблемът – субтитри ли ти трябват?” В този момент Димитров, който бил излязъл от заведението с чаша уиски в ръка, замахва с нея към Стойков. Започва сбиване. До 2 минути след това Кирил Въжаров и Васил Александров са паднали мъртви на ъгъла на Съдебната палата, а Кирил Димитров е ранен.

И тримата са

наръгани с нож

в гърба

Преки свидетели на случилото се няма. Но по делото е доказано, че само Илиян е носил нож. Преди да влезе в “Соло”, той е дал ножа на Мария Бурова да го прибере в дамската си чанта. Сирет Пук от Естония разказва, че е видяла ножа в ръцете на Илиян преди нападението. На първата инстанция има експертиза, в която се прави заключение, че раните са от два ножа. И тъй като няма свидетели, Илиян е оправдан, освободен е от ареста и явно веднага започва подготовка за изчезването си. Апелативният съд осъжда Илиян на доживотен затвор, а ВКС потвърждава присъдата. Илиян не се явява пред тези две съдебни инстанции. Да оставим настрана въпроса кой кого е предизвикал, дали присъдата точно е отмерила наказанието и др. подобни въпроси. Има влязла в сила присъда, която трябва да се изпълнява. Но ако някой разполага с достатъчно средства, е много трудно да бъде открит. Например може да се придобие гражданство в немалко държави, с които България няма договори за правна помощ. И дори да бъде открит, той просто няма да бъде предаден на българските власти.

IP адресите отдавна вече могат да се скриват. Съвсем естествено е Илиян да има някакъв контакт с родителите си. Поради това

полицията

логично се е

насочила да

подслушва телефоните им. Но законът забранява това.

И така от законова гледна точка родителите на Илиян правилно са осъдили полицията за незаконно подслушване. Какъв е изходът за по-ефективно търсене на наближаващите 2000 случая на укрили се от затвор осъдени? Отговорът не е толкова сложен. Следва отново изходната точка да е тежестта на присъдата, за да се позволи интензивна намеса в личната сфера. В случаите, когато укрилият се е осъден на лишаване от свобода над 3 г. или на 5 и повече години, да се разреши изрично в закона подслушването на близките с цел установяване къде се е укрил осъденият.

Но разрешаването на подслушването няма да е панацея за разкриване на укрилите се. И сега най-близките си имат едно наум, че могат да ги слушат. Поради това се ползват телефони, чиито симкарти се регистрират на многобройни роми и други субекти. Използват се и трудно проследими, кодирани или генериращи нови номера и прочее нови мобилни приложения, които са трудни за проследяване, включително при които съобщенията и маркиранията на разговорите се самоизтриват. Както отбелязахме, за кореспонденция се използват скрити и непроследими от България и трудно проследими и по света IP адреси. А и ако избягалият добре си е опекъл работата и спазва правилата за безопасност да не се разхожда по света – и да бъде открит, няма как да бъде екстрадиран.

Всъщност проблемът и с Братя Галеви, и с многото укрили се от закона осъдени е в това, че няма ефективна превенция срещу укриването. Нещо, за което се изписа много. Веднъж като се укрие някой, разполагащ с достатъчно пари и време да се подготви, много трудно може да бъде разкрит. А и много хора се подготвят за подобна ситуация далеч преди тя да възникне.

Коментарът е за в. "24 часа".