Двете са гримирани, спретнати и усмихнати. Общо са на над 150 години. Наричат се по имена - Ани и Минка.

Сядат зад мен и след спора къде ще слизат, започват темата:

— Вече всичко може да се пусне през телефона. — казва Ани.

— Ами да, вчера гледах, че дори печката можеш да си пуснеш по интернет. Прогрес, Ани, прогрес! — отвръща Минка и добавя — Ама внуците, те поне ще живеят по-лесно.

— Дори пералнята можеш да си пуснеш! — продължава Ани.

— А, аз още с копчетата не мога да я пускам, че през телефона ли...?! — с известно разочарование споделя Минка.

— Ма какво го мислиш, бе?! Включваш и изключваш. Какво го мислиш?!

Минка продължава:

— А, хич не го мисля - пера се вечер на ръка. Колко да пера и аз?! Ама с тея електронни учебници какво ше правят? Ей това не ми излиза от акъла.

Ани, обаче, има категорично мнение:

— С тая цялата електроника децата затъпяват, не могат да разказват и всичко им е на тепсия. Ма поне дано да намерят начин да го направят смислено.

А аз пътувах към организираната от УНИЦЕФ България конференция на тема „Децата в дигиталния свят - справяне със сексуалното насилие и сексуалната злоупотреба с деца в интернет”, на която ще обсъждаме възможностите да предпазим децата от опасностите, които са в Мрежата, наред с всички ползи.

*Емил Джасим във фейсбук