Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Студът е опасен, вземете мерки

От студа страдат всички системи на човешкия организъм. Той засяга най-много крайниците, носа, ушите и лицето. Върху дланите, стъпалата и ушите има неизброимо количество рецептори, свързани с всички органи. Ето защо студовете са опасни не само за крайниците, но и за органите, представени по тях с акупунктурните точки. Измръзналите ръце например водят до изстиване на белия дроб, казва проф. д-р Връбка Орбецова. Кръвоносните съдове се свиват и посиняват от нарушеното кръвоснабдяване, после побеляват. При побеляване на пръстите вече е нужен лекар.

Важно е човек преди това да знае как да си помогне сам. Не бива ръцете да се разтриват със сняг - това е допълнително охлаждане, а ледените кристали ги разраняват. Загряването им трябва да става постепенно, за да се избегне болезнената фаза. Може да се използва навит вълнен шал. В голям студ е добре да се носят ръкавици с един пръст. Те задържат повече топлина и позволяват допир и топлообмен между пръстите. При измръзване е добре и да се разтрият без натиск със затоплена мазнина – мас, лой, ланолин, казва д-р Орбецова.

Старите българи са пазили краката си топли, защото изстинат ли те, страдат и бъбреците. Източната медицина включва в патогенните фактори и т.нар. външни напасти - студ, вятър, влага. Ето защо в нейната терминология има изрази като “вятър в белия дроб”, “вятър в далака”. Те нарушават енергийния баланс, а жизнеността се определя от него.

При мръзнене

човек започва

да се прозява,

спи му се, заболява го главата и не му стига кислород поради спазъм на бронхите. Тези симптоми подсещат, че тялото е преохладено и че бялата смърт наближава.

Когато човек е измръзнал, да не се пъха под горещ душ, съветва проф. Орбецова. Може да се получи спазъм на съдовете в мозъка и сърцето.

Колкото и да бърза човек, в студен ден не бива от затоплено помещение да се втурва изведнъж навън. Нито пък от студено да влиза изведнъж на топло. Това важи особено за стари хора с хронични бронхити, астма, високо кръвно, атеросклероза и сърдечни болести. Те не бива да подлагат на термичен шок нито кръвоносните съдовете, нито бронхите и лигавиците. Добре е да останат 5-10 минути в коридор, антре, входа на блок, за да стане преходът постепенно. Младите пък смятат за нормално да вземат горещ душ сутринта, да пият топъл чай или кафе и да излязат на студа. Топлото обаче увеличава площта, от която при излизане на студа отлита топлината на тялото.

Рязката смяна на температурата може да е опасна и за младите. Термичният шок и свиването на кръвоносните съдове са причина да зачестяват инсултите и инфарктите в студеното време. Ето защо старите хора е добре да не излизат навън при студ, мъгла и вятър.

Човешкото тяло реагира по различни начини на студа. Не всеки го издържа, особено ако има слаби дробове, бъбреци и отделителна система. Когато “моржовете” скачат в ледени води, може да получат спазъм на диафрагмата и така и да не възстановят дишането. В повечето случаи те са тренирани хора, защото моржуването не е за всеки.

Шалът пази

В студа е важно обувките да са по-широки, топли и с дебела подметка, която не пропуска влага. Тя пази най-уязвимата зона – стъпалото, където има акупунктурни точки, свързани с целия организъм.

Запазването на телесната температура става чрез слоевете въздух между бельото, фланелката и пуловера. Колкото повече блузи носи човек, дори и тънки, толкова повече топлина задържат. Дебелият пуловер топли по-малко от няколко тънки блузи.

Младите момичета допускат грешка, като не носят бельо и са с къси блузи, които не пазят кръста. Голият врат и деколтето пък излагат на студа ларинкса, фаринкса, ставите на врата и гръбнака. Кожената яка, качулката и шалът са измислени, за да пазят тези деликатни части на тялото. Не е случайно, че артритите започват във все по-ранна възраст. Все по-чести са шийната спондилоза или шиповете в гръбнака. Когато една част от тялото се преохлажда постоянно и се подлага на студова агресия, болестите идват.

“Преди години и аз смятах, че не бива постоянно да се носи шал на устата, защото се променя газовата смес (азот, въглероден двуокис, кислород), която се вдишва, казва д-р Орбецова. Но когато е прекалено студено и с мъгла, шалът става филтър на твърдите частици във въздуха. Хора, които дълго време са се излагали на студен и мръсен въздух, развиват полипоза в носа.

Тя е рисков фактор в по-късна възраст да се появят дихателни болести и бронхиална астма.”

Лучено вино

Горещите напитки и топлият душ се вземат, след като човек се прибере вкъщи, а не преди да излезе навън. Най-бързо загряват чай, какао, мляко, бульон, супа.

Вечер след студен ден добре действа и греяно вино с черен пипер или с канела, карамфил, мед, портокалови кори и ябълка. То е любимо и на северните народи заради сгряващата му сила. Канела и ванилия могат да добавят във виното и хора с високо кръвно.

Нашите прадеди са нарязвали в греяното вино и лук, който намалява дразненето на стомаха от танина. Това лучено вино е много полезно за хора, които работят на открито - пази ги от настинки и вируси.

Заблуда е, че алкохолът сгрява – той бързо се изпарява и отнема повече от топлината. При работа на открито е добре периодично да се влиза на топло и да се пийва сгряващ чай, какао, мляко.

В студени дни трябва да се поемат повече животински мазнини и риба. Те осигуряват 2 пъти повече калории от въглехидратите и белтъчините. Не бива да се плашим толкова от животинските мазнини, казва проф. Орбецова, особено през зимата, когато се комбинират с кисело зеле и туршии, неутрализиращи донякъде мазнината. Мас, сланина и пръжки осигуряват витамините А, Е и Д.

През зимата да се яде и топло пушена риба - при нея се запазва полезна мазнина. Но пушените меса в останалите сезони е по-добре да се избягват. Старите българи са варили зимно време жито или булгур с ядки за закуска или за десерт, добавяли са и сушени плодове. Българският ошав с ядки и мед, леко затоплен, е незаменима храна за зимата.

Печена тиква, пълнена с плодове и ядки, също е присъствала на трапезата на дедите ни. Сред българите почти не са описвани случаи на скорбут, защото и през зимата са яли сушена коприва, имали са винаги ябълки, круши, туршии, кисело зеле.