Божидар Димитров определи решението на българския Свети синод като „измъкване по терлици“. Той предвиди, че работата на синодалната комисия, която се е заела със задачата да ходатайства за вдигането на схизмата над Македонска църква, е обречена на неуспех, предаде БНТ.

Димитров добави, че във важен исторически труд на Петър Богдан - „История на Охрид - столица на България“ има доказателства, че Охридската архиепископия е българска, а не сръбска, както се е твърдяло по онова време.

Божидар Димитров подчерта, че именно същата архиепископия е създадена от византийския император Василий II Българоубиец като Българска автокефална (подчинена, бел.ред.) архиепископия. Това по думите му е едно от доказателствата, че Македонска църква не е имало, така че признавенето ѝ е нарушение на историческата истина.

"Решението е откъсаните със сила епархии да се присъденият там, от където са откъснати. В случая това е Българската патриаршия, която е наследник на Българската екзархия. Това е правилното решение", каза още той.

Божидар Димитров предвиди, че усилията да се признае Македонската църква са обречени на неуспех. Като една причина той изтъкна нежеланието на Сръбската православна църква да губи, от друга - съпротивата на гърците, които съставляват Вселенската патриаршия, да допуснат определението „македонска“. Като трета причина той посочи, че признаването на македонска църква ще създаде прецедент, опасен за Руската патриаршия, която има претенции за милиони адепти в Украйна, която няма своя независима, призната църква.

Димтров посочи, че православните църкви са поместни, т.е. народни, а не държавни.

"Българската православна църква е признала, че идва от Охридската архиепископия. Малко хора знаят, че архиепископията, установена от византийския император, обхваща всички български земи плюс Влашко и епархии в Южна Италия. През 1767 година е опразнена от турския султан, на нейно място се създават пет архиепископии, които съдържат в името си "български", допълни професорът.

Димитров посочи, че не бива да се бърза с признаването на Македонска църква, защото предвиди, че предстои смяна на името на държавата Македония. Той припомни предложението си Македония да се нарече „Югозападна България“, което ще удовлетвори претенциите на всичките ѝ балкански съседки.