Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

За да приключим темата кой колко взима и дали писателите взимат малко, а тенисистите много, ще ви кажа следното.
Неслучайно съществува вицът "чукча не читател, чукча писател". Тъй е защото всякой е писател. Ма дали става, дали не става - няма значение.
В тениса нещата са различни. В тениса не можеш да кажеш "той ме би, но това е, защото не бях разбран и стилът ми беше много висок" или "те не ме ценят, защото са простаци и затова направих 34 двойни грешки".
В тениса е просто - печели на -добрият към момента на битката. А гражданите, може би защото са прости, а може би, защото са умни, обичат ясните правила. И когато някой бие всички останали на тенис, то е ясно, че той е най-добрият по тенис. И гражданите искат да го гледат на турнири, по реклами, как спи на плажа, как яде броколи в Амстердам. И са напълно ок той да получава милиони от частни лица под формата на наградни фондове, защото той... е най-добрият. нали уточнихме по какъв критерий?
Що се отнася до писателите, играта е друга. Поради факта, че никой писател не могат да го бият по писане, той може да си пише 60 години, да продаде общо 34 бройки и да се провъзгласи сам цар на писателите. Освен това, като няма кой да те бие, всеки може да участва. И баба Пена може да стане писател. Всеки може да е писател. Аз съм писателка.
Вие също. Повечето даже са поети.
В писателството, за разлика от тениса, има разделения, школи, презрение един към друг. В тениса няма как някой да ти напише "Абе, ти верно ли харесвах бай Иван? Че бай Иван е такава ниска топка, той е писателска чалга. дай по-елитни проекти да бичим" и аз, като човек, израсъл пред Евроспорт, а преди това със Советский спорт под мишка, така и не съумях да разбера как да разбера кой е ниска топка. И какво, мислите, си избрах като критерии - парите и критиците. Многото пари и добрите критици.
Но българинът презира яростно и двете. Критикът бил, вика бай Читател, неуспял автор. А парите били, пак според бай Чиател, страховит порок.
Българинът съди по вездесъщия критерий "собствен вкус", който не че не е критерий, но и не е кой знае какво, като се има предвид какъв салам ядем и какви плочки сложиха в Ендекато на културата.
И изкарвам по некой лев с писане. Понякога даже прилични пари.
Не мога да се меря с големите титани на писането като Стивън Кинг или Дан Браун, но и тенисистите не могат. Никой почти не може да се мери с писателите по пари в сферата на индивидуалните начинания. Светът е пълен с добре платени автори и горещо се надявам да стана един от тях.
Принципно, като заключение, искам да кажа, че имам по-голямо доверие на обикновения човек, който играе тенис, отколкото на обикновения човек, който пише. Единият си плаща за удоволствието, а другият иска да му плащат. Аре кажете ми кой е по-разумният?
ПП. И СЕ ПИШЕ ТЕНИСИСТ. ЗАЩО МИ Е ТОЛКОВА ТРУДНО ДА УСВОЯ ТОЗИ ФЕНОМЕН
ППП. НЕСЛУЧАЙНО Е ЕДНА ДУМА

*Коментарът е от фейсбук