Калин Терзийси, писател, който да си призная не съм чела, се изказал в публичното пространство за несправеливостта, че Григор получавал милиони от игра на тенис, а писателите (особено българските) не получават нищо.

Ами не само българските писатели не получават много, освен ако не си написал Хари Потър и си имал късмета някоя редакторка, която има два грама мозък (а обикновено това е рядкост и затова виждаме много малко качествена нова художествена литература на световно ниво) да оцени написаното --а това като цяло се случва един път на милион, не на трилион). Затова хората като си избират професии и призвание, първо трябва да излизат от презумпцията, че животът е крайно несправедлив към някои професии– и вероятността да станете велики е отрицателна (ако разбира се, нямате пари, връзки и най-вече късмет, прикачени към вашия талант.

Но в много случаи при горните условия, може и без талант да минете). Да се тикат достиженията в спорта при литературата е смешно. А още по-смешно е да се оплакваме по този начин. Че той и Динко в Биг Брадър (или там ква беше помията, в която го взеха да се изявява) получава повече от българския редови писател или журналист.

Да, дебилът Динко получава повече от много хора на перото! Ей затова трябва да се ядосваме, а не за Григор, който освен, че е великолепен спортист е и страшно космополитен, рафиниран и адекватен и създава хубав имидж на България. Точно той трябва да се дава за пример, както и подобни атлети на световно ниво като Бербатов. А иначе най-много трябва да се ядосваме на българските корумпирани и малоумни политици, че получават това, което получават. Лично аз съм насочила хейта си към тях -- към олигофрените, които правят водосвети и ръсят захар по разбитите пътища, например.