Българите по правило обичат да четат жълти новини. А ако даже има снимка на някой известен, който си бърка в носа на публично място, опипва чужда жена или пък направо се окаже тежко болен, тогава радостта за читателя е неистова и неизмерима.

Това обаче не е чак толкова страшна новина, както изглежда на пръв поглед, защото любимите жанр и тематика от всекидневния новинарски поток са абсолютно същите и за американците, англичаните, руснаците, сърбите.

Апокалиптичната и профанизирана медийна ориентация в търсенето на по-високи рейтинги и тиражи е световна тенденция. Наистина, в България черногледството идва малко в повече, но причината не е само в медиите, а и в чудесната среда, в която живеем.

У нас негативните текстове са три пъти повече от позитивните, като основните теми са престъпления, бедствия и инциденти. Отрицателната тоналност обаче е по-скоро комбинация от реално лоши новини и от допълнително привнасяне на негативни внушения от самите автори. Това са изводите в едно изследване на преподаватели от Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ, направено тази година.

Авторите са изследвали 3556 публикации в 8 различни телевизии и сайтове, като телевизиите са национални, но голяма част от сайтовете са маргинални, от онези без свои автори, пълни с откраднати новини от други медии. Точно такива интернет издания обаче буквално се мултиплицират в последните години, като налагат по-просташки стил и от "утвърдените в годините" жълти вестници.

Съвсем естествено, две трети от текстовете в тях са без автор - както се посочва и в изследването, направено по поръчка на Асоциацията на европейските журналисти. - А твърде често жълтите, сензационните заглавия са само опаковка на откраднатите от друго място статии, защото не се потвърждават по никакъв начин от самия текст. А чрез елементарни компилации и необозначени заемки сайтовете мултиплицират многократно един и същи материал.

Разказвам всичко това, защото, когато миналата седмица публикувахме във в. "168 часа" статията "Президентът Плевнелиев е "прекрасният човек", когото синоптичката Деси Банова срещна", в медийния ефир се случи абсолютно същото.

Текстът ни беше препечатан от над 50 различни медии. Повечето от тях, действително ни цитираха, но имаше и немалко "автори", които се бяха подписали под чуждия труд. Но безспорен връх постигна един сайт, който нагло открадна колажа от снимки на "168 часа" към статията и си сложи върху тях своя воден знак за защита от кражби.

Признавам съвсем открито, че в такива моменти искрено съжалявам, че не живеем в разгара на 90-те години и съдържанието на вестника ни не е застраховано срещу кражба във ВИС или СИК едновременно. Защото знам, че собственици на подобни сайтове се повлияват много по-благоприятно от близки срещи със застрахователи на прехода, отколкото от едно протяжно съдебно преследване.

Медийните кражби обаче не са нещо ново. Десетки сайтове от години паразитират върху гърба на издания с реално работещи стотици истински автори, за чийто труд се плащат заплати, осигуровки и данъци.

А причината "да им се получава" най-вероятно е твърде мекият подход на истинските медии към тях. И разбира се, липсата на критична маса - достатъчно интелигентни читатели, които се ориентират добре в медийната среда и ги наказват най-елементарно с липса на интерес.

Друго обаче ми направи по-силно впечатление след публикацията ни "Президентът Плевнелиев е "прекрасният човек", когото синоптичката Деси Банова срещна". Статията съвсем целенасочено не беше с жълто заглавие и не бе написана в познатия просташки стил, използван в подобни случаи.

А добрият тон беше неочаквано много добре оценен от читателите и от голяма част от гилдията. И над четвърт милион прочитания на статията в сайтовете на медийната ни група показва, че наистина "БОМБА!", "ШОК!", "УЖАС!" и "ИЗВЪНРЕДНО!" в заглавието е напълно излишно и вече дори изчерпано от съдържание.

И точно липсата на излишна сензационност стана причина текстът да бъде толкова цитиран и четен.