Колкото по-малко коли

в центъра, толкова

по-добре. Така беше

и с пушенето

в заведенията

МИНАЛАТА седмица прекарах в Сан Себастиан - полу на екскурзия, полу по работа. Прекрасен град на брега на Атлантическия океан, в който ми направиха впечатления много неща.

Едно от тях беше как местната управа се е справила с колоездачите. Всъщност по-вярно е да напиша - как колоездачите са се справили с местната управа. Практически всяка малко по-широка улица си имаше велоалея, по която се движеха безпрепятствено стотици местни, а може би и не само местни жители.

Та от Сан Себастиан се прибрах в София в окото на бурята “Има ли смисъл от велоалея на “Раковски”.

Смешно е дори да се задава този въпрос. Естествено, че най-логичното нещо е на подобна централна улица да има отредено място за колоездачите. Факт е, че много столичани и гости на София, включително мои колеги, приятели и познати, се опитваха да ме убедят, че тя е напълно безсмислена, че няма как да се мине през центъра с кола от друго място, че задръстванията стават съвсем непоносими.

Аз съм пообиколил доста държави. Няма столица, в която да има толкова малко чисто пешеходни зони, а през ХХI век - и велосипедни алеи. Освен това съм от Пловдив (по рождение и възпитание), където Главната е институция, място за социални контакти и обмяна на последните новини, един вид пешеходен фейсбук. Именно за улици като Главната в Пловдив, доскоро липсващи в София (сега “Витошка” малко запълва празнината), са написани следните редове от “Златният телец” на Илф и Петров:

“Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече - най-добрата негова част. Пешеходците са създали света. Те са построили градовете, издигнали са многоетажните сгради, прокарали са канализацията и водопровода, павирали са улиците и са ги осветили с електрическите лампи. Те са разпространили културата по целия свят, изобретили са книгопечатането, измислили са барута, прехвърлили са мостовете през реките, разчели са египетските йероглифи, въвели са в употреба самобръсначката, премахнали са търговията с роби и са установили, че от зърната на соята могат да се приготвят сто и четиринадесет вкусни питателни блюда.

И когато всичко било готово, когато родната планета добила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите.

Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Взели да мачкат кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюневия бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до стените на къщите.

В големия град пешеходците водят мъченически живот. За тях е въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстопътищата, тоест тъкмо на онези места, дето движението е най-силно и дето косъмчето, на което обикновено виси животът на пешеходеца, най-лесно може да се скъса.”

Тук трябва да отбележим, че велосипедистите са в същността си също пешеходци, така че както онези имат своите тротоари, така и велосипедистите си искат велоалеите. А в София тези алеи са критично малко.

Да, вероятно донякъде са прави и онези, които смятат, че велоатаката по “Раковски” би могла да е свързана с европредседателството - един вид да не се изложим пред чужденците, че потискаме онези, които обичат “пляс-пляс педалите”. Но в крайна сметка не е важна толкова причината, а резултатът. Както си спомняме от американската история и филма “Недосегаемите”, Ал Капоне са го осъдили за неплатени данъци.

Ще обобщя - центърът на София трябва да бъде опразнен максимално от автомобили. В крайна сметка неслучайно баш под жълтите павета се събират двете линии на метрото, тоест транспортно въпросът е решен. Да, улица “Раковски” е прекрасна възможност да прекосиш половината град от “Лозенец” до Централна гара, но в крайна сметка по цял свят в центъра на градовете позволената скорост е 30 км, така че няма нужда да има по две ленти в двете платна, една плюс велоалея са напълно достатъчни.

Проблемът в центъра на София не са велоалеите (проблем е липсата им, но за това друг път). Проблем е, че улиците са зле ремонтирани, както и че никой не спазва правилата за движение и паркиране. А не ги спазват, защото контролът е слаб. Ако това се подобри, последният проблем на шофьорите ще са велосипедните алеи.

Спомням си как преди петнайсетина години писах подобно мнение за пушенето на обществени места. Заглавието му беше нещо от рода на “Димящи, нямате шанс”. Е, с велоалеята на “Раковски” е горе-долу същото.