Дали убийството на ХХ век е можело да бъде предотвратено? Досега отговорът на този въпрос беше засекретен заедно с всички материали за показния разстрел на президента на САЩ Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас.

Три дни след като е застрелян със снайпер, сътрудници на американското разузнаване съобщават на наследника му – президента Линдън Джонсън, че убиецът Лий Харви Осуалд, бивш морски пехотинец, близо два месеца преди това е бил в Мексико, където е посетил кубинското и съветското посолство и е общувал със служител на КГБ, защото искал съветска виза.

Този документ е разсекретен едва сега, след повече от половин век.

На 26 октомври президентът Доналд Тръмп реши да направи публично достояние близо 2900 документа от Националния архив на САЩ. От съображения за сигурност Тръмп отложи осветляването на някои архиви единици, а от публикуваните са

изтрити имената на информаторите и агентите на ЦРУ

“ЦРУ е притеснено, че в някои документи се споменават програми, които действат и през 90-те години и може да навредят на агентурните мрежи, казва американският експерт Фил Шенън. “Докладите доказват, че ЦРУ и ФБР са знаели за Осуалд много повече, отколкото са казали на Комисията “Уорън”, разследвала убийството на президента Кенеди. В официалната версия убиецът е самотен вълк, за чийто план никой не се е досещал. Спецслужбите са могли да спрат Осуалд, преди да стреля срещу Кенеди в Далас.”

Тайната на века

Публикуваните телеграми, преписки, паметни записки, доклади, снимки и записи не оспорват факта, че марксистът Лий Харви Осуалд е застрелял президента Кенеди, но изплуват неизвестни подробности. Убиецът е пътувал до Мексико месец преди да извърши покушението и се е срещал с дипломати от СССР и Куба. ЦРУ е имало и информация, че Осуалд е звънял в съветското посолство в Мексико, за да получи съветска виза.

Много документи фокусират вниманието върху отчаяните опити на Осуалд да търси и поддържа връзки с комунисти и кубинци няколко месеца преди да застреля Кенеди, с което наясно е било и ФБР.

Архивите разкриват и реакцията на шефа на бюрото Едгар Хувър за на свой ред застреляния Лий Харви Осуалд. Според служебна преписка от 24 ноември 1963 г., цитирана от в. “Дейли телеграф”, в офиса на федералното бюро в Далас се обадил мъж, който със спокоен глас казал, че е член на комитет за убийството на Осуалд. ФБР съобщило в полицията за това предупреждение и тя обещала да охранява Осуалд добре. На следващия ден обаче Джак Руби (собственик на нощен клуб) застрелва убиеца на президента.

Шефът на ФБР се възмущава, че са допуснали да бъде застрелян, тъй като хората можело да не повярват, че виновникът е той.

Хувър е бил крайно недоволен от действията на полицията, която не просто не е опазила Осуалд, но дори излязла с информация за медиите. “Трябва да ги накараме да млъкнат”, казва директорът на Федералното бюро за разследване по адрес на полицаите.

В паметните записки на Едгар Хувър пише, че публикуването на някои от материалите за срещите на Осуалд със съветски и кубински дипломати в Мексико може да има сериозни външнополитически последици за САЩ. Това щяло да означава, че САЩ подслушват чуждите посолства.

Молба за

съветска виза

На 1 октомври 1963 г. суховат мъж плаща сметката си в хотел “Комерсио” в Мексико сити и си заминава. Сяда на място номер 12 в автобуса по маршрут 332, който потегля в 8,30 ч.

Според билета на пътника той отива в Нуево Ларедо на границата със САЩ. След 53 дни този човек, Лий Харви Осуалд, застрелва президента Кенеди.

Разсекретените документи показват, че резидентурата на ЦРУ в Мексико е държала Осуалд под око. Той е пристигнал в Мексико с автобус на 26 септември, за да иска виза за СССР и транзитна виза през Куба. В документ от 23 ноември 1963 г. се казва: “Според

телефонен разговор, прихванат

в Мексико на 28.09.1963 г.,

Ли Осуалд е бил в съветското посолство и е говорил с консула Валерий Владимирович Костиков (служител в 13-и отдел на КГБ, занимаващ се с убийства, б.а.).”

Той уверява, че ФБР го заплашва и иска възможно най-бързо да получи виза. Когато му обясняват, че процесът е бавен, лицето му почервенява и той изкрещява: “Това ще завърши с трагедия за мен!” Разплаква се, казва, че се бои от ФБР, и оставя пистолет на масата като доказателство, че се страхува, пише “Ел Паис”.

На 1 октомври Осуалд е позвънил отново в посолството, казал името си и на развален руски език попитал охраната “има ли нещо ново от Вашингтон”. Служителят проверил и казал, че запитването е направено, но още нищо не е получено.

ФБР предполага, че става дума за заявление на Осуалд за виза или паспорт. По данни на изданието в мисията на СССР той е настоявал пред съветските дипломати, че му трябва виза.

Получава отказ и отново си тръгва разстроен. В разсекретен доклад от 1966 г. се съобщава, че преди да отиде при руските дипломати, Осуалд минал през кубинската мисия, където поискал транзитна виза за пътуване до СССР. Показал паспорта си, старата си съветска трудова книжка и свидетелство за брак, а също казал, че е член на компартията на САЩ. Кубинците му отказали транзитна виза, тъй като преди това трябвало да си извади съветска виза.

Пред дипломатите от карибската страна

Осуалд открито говорил за убийството на Кенеди

според мексикански архиви, пише “Ел Паис”.

“Знаело ли е ЦРУ за това в реално време и дали е дало тази информация на президента?”

Мексиканското Федерално управление за сигурност е съставило доклади за пътуването на Осуалд в Мексико и е разпитало всички, с които се е виждал, според документи от Общия архив на Мексико.

Известно е, че ден след като му е отказана съветска виза Осуалд отива на корида и посещава музеи, а в понеделник се опитва да получи подкрепа за виза от студенти, привърженици на Фидел Кастро. Но всичко се оказва напразно. В понеделник вечерта е забелязан на парти, организирано от кубински държавни служители. Писателката Елена Гаро си спомня, че той е разговарял с двама мъже. На следващия ден Осуалд се връща в САЩ.

Експертът Джеферсън Морли смята, че в разсекретените документи няма явни улики, но е допълнена картината на

проследяването

на Осуалд до убийството

на Кенеди

особено по време на неговата визита в кубинското посолство в Мексико. “Той не се е появил неочаквано и изведнъж да застреля президента. Имал е дебело досие в ЦРУ”, казва експертът пред “Ню Йорк Таймс”.

В служебна записка от април 1964 г. директорът на ФБР Джордж Едгар Хувър иска от офиса на бюрото в Ню Йорк да провери “съобщение на информатор, че преди убийството на Кенеди в клуба на Джак Руби “Карусел” се е състояла среща", на която са присъствали собственикът Джейкъб Лион Рубинщайн, осъден за убийството на Осуалд на 14 март 1964 г., неизвестен мъж и полицай от Далас на име Дж. Д. Типит, когото Осуалд е застрелял, докато бягал от мястото на убийството на Кенеди”.

ФБР се е интересувало

от Рубинщайн

още от август 1962 г., повече от година преди трагичните събития в Далас. Причините за това не се уточняват.

Служебна преписка в офиса на ФБР в Нови Орлеан от 25 октомври 1963 г. също показва, че Осуалд е бил следен. В нея става дума, че агент на бюрото е работил с кубински източници на информация за т.нар. Комитет за честна игра за Куба - движение в подкрепа на вожда на кубинската революция Фидел Кастро. Във ФБР са били убедени, че Осуалд е бил член на тази организация и че ще се опита да създаде неин филиал в Далас.

Интересно е, че част от очакваните документи не се появиха на бял свят. Липсват 338-страничното дело на шефката на управлението на ЦРУ в Далас Дж. Уолтън Мур и 18-страничното досие на Гордън Макклендън, бизнесмен от Далас, който е разговарял Рубенщайн преди той да застреля Осуалд. Все още не са публични и няколко досиета на скандални кубински емигранти - опоненти на Фидел Кастро, които също са били сред заподозрените за убийството.

Британският в. “Таймс” съобщи, че 25 минути преди убийството на Кенеди репортер от вестник “Кеймбридж нюз” получил анонимно обаждане за “новина” от САЩ. Според архивния документ, написан от тогавашния заместник-директор на ФБР Джеймс Енгълтън, на репортера казали да се обади в американското посолство в Лондон, за да научи каква е тя. След това анонимният затворил телефонна. Когато разбрал за убийството на Кенеди, репортерът се обърнал към полицията. По-късно британското контраразузнаване МИ-5 установява, че позвъняването е било в 18.05 часа по Гринуич, тоест 25 минути преди убийството на Кенеди.

В разсекретените архиви липсват някои документи, които пораждат нови въпроси. Сред тях са например

показанията

под клетва

от 1975 г.

на бившия

директор на ЦРУ

Ричард Хелмс. Там му задават въпроса: “Има ли информация, свързана с убийството на Кенеди, която по един или друг начин показва, че Лий Харви Осуалд е бил агент на ЦРУ или аген...”. Документът завършва така и липсва отговорът на Хелмс, пише в. “Ню Йорк таймс”.

Останалите документи от архива ще бъдат публикувани след 6-месечно проучване.