София е особено красива през есента.

Една от важните причини за това са не просто дърветата по улиците, а това че в центъра на столицата ни имаме парк "Борисова градина".

Когато княз Фердинанд решава да създаде парка, слатинските шопи се вдигат на протест, защото искат терена за пасища. Извори от онези години твърдят, че един от организаторите на безредиците е заявил

- Мене гору ми не требе, трева ми требе!

Столичани възмутено одумвали в края на 19-ти и началото на 20-ти век решението за създаване на парка, като техен основен аргумент бил "Те улиците кални, няма осветление, той парк ще прави!", силно напомняйки днешната мантра на на наши сънародници "Те хората нямат какво да ядат, те стратегии ще ми пишат и ще ми се правят на визионери!".

След като няколко пъти слатинските шопи си пускат стадата и унищожават фиданки, се стига до неколкократно пускане на военните срещу тях. През 1903 г. дори има две жертви, след които слатинските шопи се кротват.

Днес (22.10.2017 - бел.ред) минах през парка от квартал "Изток" до Графа.

И хем ми беше хубаво, хем им стана малко тъжно, че стадион "Юнак" тъне в забрава. Хем се зарадвах на хилядите хора, хем ми стана малко тъпо, че искат да затварят "Маймунарника".

А и се замислих за това как едни действия могат да бъдат оценявани по един начин от съвременниците, но по съвсем друг от наследниците.

И се чудя - настоящите управници на София, а и на България, дали поне понякога се замислят какво и дали оставят нещо на онези поколения, които ще се родят, след като те си идат от този свят?

*Емил Джасим във фейсбук