Битовият травматизъм вече е толкова тежък, че се доближава до военния травматизъм. Особено що се отнася до пътнотранспортните и височинните инциденти, обяснява доц. Неделчо Цачев, началник на катедра "Ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия" към Военномедицинската академия. Тази седмица катедрата отбелязва 50 години от създаването си.

“След пътнотранспортно произшествие, особено мотористите, постъпват в болницата в състояние, което абсолютно отговаря по тежест на военна травма – със сериозни рани и открити фрактури – обяснява доцент Цачев. – Днес битовият травматизъм става все по-жесток и по-брутален. Колите вече са много мощни, шофьорите - все по-самонадеяни.” Специалистът подчертава, че освен катастрофите все по-сериозен е и височинният травматизъм – освен опити за самоубийства в него влизат и случаите на инциденти със строителни работници. Понякога при тях става дума за падане от 7-8-ия етаж. Да работиш с такъв тип травми, неизменно изисква много добра медицинска подготовка, но и железни нерви. "Трудно е – споделя доцент Цачев. - Тези картини, които виждаме във всекидневието си, не са за всеки. Човек трябва да е психически подготвен. Но хубавото в нашата работа е огромното удовлетворение, когато видиш пациента само няколко месеца по-късно съвсем възстановен. Истината е, че понякога дори не можеш да разпознаеш, че това е същият човек. Ти си го приел в безпомощно състояние и след това се учудваш, когато те посети в отделението или те спре на улицата един усмихнат, здрав човек. Наистина понякога в първия момент не си в състояние да припознаеш страдащия пациент от миналото в него."

Според специалиста най-важното при травма е да се действа бързо. Той съветва преди всичко винаги да се вика компетентен екип, а не да се опитваме сами да местим, да превозваме и да помагаме на пострадалия. "Местенето е един от рисковите фактори – категоричен е доцент Цачев. - В някои случаи то не е помощ. При съвременните травми много от тях остават скрити и не може да се преценят от пръв поглед. Затова винаги съветвам хората да търсят помощ. Ако става дума за падания в планината, особено зимата – винаги да се обръщат към планинските спасители. Екипите на БЧК са много добре обучени и реагират много бързо. Сам да си оказваш помощ или приятел да ти помага, е несериозно и понякога е вредно. Освен това днес вече и ски травмите не са това, което бяха навремето. Много по-бързо се кара. Да не говорим за риска от излизането от пистите. Миналата година имаше инцидент при лавина и момчетата бяха при нас в отделението."

Докторът е спасил живота на стотици пациенти. Може да се похвали, че е лекувал и много известни личности, макар че не разкрива подробности кои точно. Известен е все пак случаят, че когато пострада по време на снимки в България, в отделението по ортопедия и травматология попада и Никълъс Кейдж. Доцент Цачев си спомня: "Изключително възпитан пациент. Въобще с нищо не проявява, че е световна звезда. Направи ми много приятно впечатление, че е възпитан в уважение към лекарите, защото отговаряше на нашите препоръки винаги с "добре, докторе". А това е много важно – да имаш доверие на доктора си. По настояване на неговия лекар от Лос Анджелис беше необходимо да го оперират в САЩ, защото беше със счупен глезен. Ние трябваше да подсигурим да издържи тежкия полет. Поставихме му подходящата шина и само ги помолихме да ни дадат обратна връзка, че е пристигнал добре. Истината е, че самият той ми се обади да ми каже, че е стигнал и че влиза в операция. Това е изключителен жест на уважение. Така трябва да бъде. Необходимо е пациентите да уважават лекарите и да им имат доверие."

Специалистът разкрива, че е имал уникални случаи в практиката си, но винаги е разчитал на екипа си при най-тежките ситуации. "Колега - студент по медицина пети курс, катастрофира с мотор – разказва доцентът. – Приеха го с тежка политравма в софийска болница – фрактура на таз, счупено бедро, голяма кръвозагуба и т.н. Колегите веднага ни се обадиха на нас и ние организирахме екип, с който да отидем на място. След четири часа реанимиране към полунощ пациентът беше преместен във ВМА. Цяла нощ оперирахме – първо травматологичен екип, после се включи ангиолог, след това гръден хирург, защото се оказа, че момчето има и сериозна гръдна травма, накрая и коремните хирурзи, защото имаше руптура на кръвоносен съд в корема. Едва към шест сутринта приключиха оперативните работи. За наше щастие това момче се възстанови, завърши медицина и вече е очен лекар. Жив и здрав е, още кара мотор и на всяка годишнина носи торта в отделението. Този случай ясно илюстрира силата на ВМА – да се събере екип от мултидисциплинарни специалисти за съвсем кратко време."

Доцент Цачев обяснява, че за да си военен лекар, се изисква много повече от просто да си добър медик: "Военният лекар трябва да има много сериозна дисциплина, добро хладнокръвие, търпение. Не всеки може да понася неудобствата и не всеки е готов да се отдели от семейството и децата си, за да отиде на мисия. През годините лекари от ВМА участват в множество военни мисии – в Камбоджа, в Алжир, в Мозамбик. Най-натоварените бяха в Афганистан. Наши момчета изкараха по три, дори по шест месеца, защото хванаха такъв период, когато беше прекалено рисково да се сменят екипите. Наша база беше обстрелвана в Афганистан. А за да издържиш шест месеца във военна ситуация, се иска много повече от просто диплома по медицина."

Тази седмица се отбелязват 50 години от създаването на катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия, която е организирана на базата на клиниката по травматология, създадена пет години по-рано. Първият ръководител на клиниката е професор Копчев, който е и автор на първия учебник по ортопедия и травматология в България. Клиниката е наследник на отделението по военнополева травматология, създадено през 1949 година с ръководител полковник Семерджиев. Той е известен с това, че поставя първия кюнчеров пирон – по името на Герхард Кюнчер - извън Германия. Днес катедрата има три клиники. Първата е тази по травматология с ръководител доцент Цачев. Тя се е наложила като един от водещите центрове за тазова хирургия в България. Втората клиника е тази по ендопротезиране с ръководител доцент Румен Златев. А третата – по спортна травматология, създадена от доцент Тони Георгиев. Днес ръководител е доцент Русинов.