Вчера в Германия е починал Юрген Рот. От една година той водеше тежка битка с рака. Това съобщиха журналистът Драгомир Иванов и издателят на „Де зората“ Милен Радев. Рот бе сред водещите разследващи журналисти в Германия - задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.

След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот публикува книгата си „Новите български демони“. В нея представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години – началото на прехода и първите години от членството ни в ЕС и НАТО.

С поста си се разделя пък друг легенда - дългогодишният директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие.

Той е посочил като основание за това придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобщиха от пресцентъра на Министерство на културата.

Министър Боил Банов е подписал заявлението на Димитров и то влиза в сила, считано от 1 ноември 2017 година.

 През годините Божидар Димитров нашумя най-вече със сензационните си открития, които по една случайност се намират все в или около родния му Созопол. Най-известните от тях са погребенията на вампири и мощите на Св. Йоан Кръстител, скрити в реликвариум на о. Свети Иван.

Но още през 2001 година рибари откриват в Созопол лодка еднодръвка, за която Божидар Димитров оповестява, че е от времето на Ной. 

Историкът оглави НИМ за втори път (първия път бе през 90-те - б.р.), след като беше министър без портфейл в първия кабинет на Бойко Борисов (2009-2011 г.) и отговаряше за българите в чужбина, но се наложи да подаде оставка заради няколко скандални свои изказвания.

На 5 януари 2010 година Димитров прави дипломатически скандал с изявление, че България може да наложи вето на присъединяването на Турция като страна-членка на Европейския съюз, ако не получи компенсации от 20 милиарда долара за прокудените от Османската империя през 1913 година етнически българи, населявали районите западно от Босфора. Това се случва дни преди посещение на министър-председателя Борисов в Турция и турското правителство предупреждава за възможно влошаване на отношенията между двете страни. Заместник-министърът на външните работи, Марин Райков, разграничава позицията на страната от тази на Димитров, заявявайки, че няма пряка връзка между нерешените въпроси между България и Турция и разширяването на Европейския съюз. Следва „последно предупреждение“ за отстраняване от поста от страна на Борисов и публично извинение на Димитров в медиите

Преди няколко месеца служебният министър на културата Рашко Младенов нареди да се проведе конкурс за директор на музея, тъй като такъв не е правен от 2007 година. Процедурата се забави, защото надледникът му на поста - Банов, искаше тя да се предава по интернет.

Димитров обаче подаде документи, с което ясно декларира, че няма намерение да се отказва от поста. Негов конкурент е проф. Вера Бонева от Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), която също се кандидатира.

Божидар Димитров е роден през 1945 г. в Созопол, в семейството на бежанци от Източна Тракия. През 1964 г. завършва Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби и като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския университет, има и докторат по история. Професор на УниБИТ.
Преди няколко години се оказа, че Димитров има досие - от 1973 до 1990 г. той е сътрудничил на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство.