Те са навсякъде около нас и смучат всеки ден на хранилка и от държавата, и от бизнеса

Най-голямата отрова за нормалния бизнес в България не е дори толкова корупцията, държавната бюрокрация и неработещата съдебна система, колкото така успешно утвърденият в годините у нас мулташки модел на съществуване и просперитет.

Враждебната бизнес среда в крайна сметка може и да нахъса и мотивира мнозина, но практиката винаги да има избрани хора и фирми, които безотказно да печелят поръчки, да бъдат поставяни в удобни схеми, за да трупат непрестанно купища доходи, без да полагат усилия - това е порочна практика, която обезсърчава крайно предприемачите във всеки сектор.

Не че тази схема е роден патент, но в нашата страна този модел се нарича мулташки в памет на империята "Мултигруп" на вече покойния борец, зет на Държавна сигурност и веднага след промените преуспял бизнесмен Илия Павлов. И ако той е класическият пример за израстване и просперитет по време на преход, със сигурност няма по-добра илюстрация на схемите му на действията от завземането на "Кремиковци".

В средата на 90-те, когато хора като Павлов си имаха цели правителства, фирмите му буквално завзеха социалистическия завод край София, изтискваха с години докрай мощностите му, за да изкарат стотици милиони печалба и да помогнат косвено и за фалита му. Как ставаше това?

Ами, много просто - една фирма на Илия Павлов доставяше коксувани въглища и желязна руда за комбината, прибирайки регулярни комисиони, а след това друга фирма на империята изкупуваше на безценица произведената от внесените суровини стомана и я продаваше на много по-висока цена в чужбина.

В тази ситуация "Кремиковци" беше постоянно на загуба, но се дотираше от държавата, за да носи печалба и да просперира бизнесът на частника Илия Павлов. Но това си е съвсем в реда на нещата, когато за теб работят толкова важни политици и хора във властта. Реално държавата си работи за теб, защото всъщност "Кремиковци" беше само едно от десетките предприятия хранилки на Илия Павлов. Да не забравяме също Девня, както и захарните заводи.

Повод да си припомним мулташките схеми бе един пресен оръжеен скандал от седмицата. След като сръбско предприятие за барут и военният ни завод в Сопот подписаха директен договор, се оказа, че така се спестяват един 15 милиона лева, които иначе вземал посредникът "Емко".

Вземал ги от дълги години. И на постоянен абонамент. По мулташката схема, но в малко по-скромен вариант. Защото вече все пак сме 2017 г., наблюдават ни много по-изкъсо, под постоянен мониторинг сме, така да се каже, и не бива да се излагаме пред чужденците на прага на Шенген и смяната на лева с евро.

Отстраняването на барутния вносител "Емко" е чудесна новина за предприятието и за работниците му, чиито труд веднага стана по-ефективен и печеливш. Но дано причината за отстрела на тази 15-милионна далавера да е наистина прагматична, в интерес на завода, а не нещо, свързано с други недотам публични взаимоотношения.

Дали това е така или не, ще се разбере още в следващите месеци, когато ще видим има ли действително тенденция в остраняването на паразитните посредници, или това е бил самотен единичен изстрел. Защото мулташките фирми са навсякъде около нас. От бизнеса с внос и пренос на газ и петрол, през топлинните счетоводители, износа на произведен у нас ток за чужбина, строителството и всевъзможни услуги за средния и за малкия бизнес.

Абсолютно навсякъде, сложени на хранилка срещу процент от политиците паразити, смучат от бизнеса, смучат и от държавата.