Антоанета Балабанова, сестра на Михаил: Рекордът беше важен за цялото човечество.

Нели Маринова, приятелка: Никога не разделяше хората на бедни и богати.

Теодороа Балабанова се гмурка от 17 години и е една от малкото, които познават морето такова, каквото е под 100 м. "168 часа" успя да се свърже с човека, който научил Теодора и Михаил на основите на гмуркането. Василис Валидас е инструкторът, поел ръката на Теди и Мишо за първи път и показал им света на дъното на морето.

Всичко започва, когато Теодора и Михаил са на почивка, но Теди не може просто да стои на едно място, а погледът й се спира върху един дайвинг център. И историята започва така:

"Срещнах Тео и Миша през 2007 г. в Ирикилитса. Те желаеха разходка с лодка, но в течение на разговора ни те се заинтересуваха от гмуркане и скоро след това станаха мои ученици - разказва Василис. - Бързо нашата връзка се превърна в много близко и прекрасно приятелство. Започнахме да работим заедно в центъра ми по гмуркане на Тасос, където идваха да натрупат опит и да научат повече за индустрията. По-късно те отвориха собствен клуб в Никити и се развиха много бързо. Имаха такова желание да учат, да разширяват знанието си и да преминават лимитите си, затова започнаха да пътуват по света, научаваха повече за еволюцията на гмуркането. То стана повече от работа за тях, стана начин на живот, тяхна страст. Те скочиха в "по-екстремната" страна на гмуркането, техническата, отваряйки пътя към по-дълбоките сфери на морето.

Теодора винаги бе много внимателна за всички детайли. Добре планираше и организираше всичко, без значение от дейността. Въпреки напрежението тя винаги оставаше спокойна, с топла усмивка, вдъхваше доверие във всеки, който я срещнеше, и желание да я видят отново.

Тя се радваше на живота - на това да е жива и да споделя страстта си с другите. Тя беше отдаден учител и истински приятел. Трудно е да осъзная, че трябва да използвам минало време, когато говоря за нея. Немислимо е, че я няма и че такъв ужасен инцидент се случи на нея и Миша. Тя искаше да докаже на света, че е най-добрата, че си заслужава да живееш за подводния свят. Но морето реши да я задържи дълбоко в своята бездна. Единствената ми утеха е, че Тео напусна този свят, правейки това, което обича, и всеки път, в който се гмуркаме, тя ще бъде с нас. Желая на Миша сила!"

С вечната усмивка, с която ще я запомни Василис, Теодора ще остане в паметта на всички свои приятели, близки и ученици. "Никога няма да я забравя как се усмихва широко, когато ни посреща и когато ни изпраща", споделя пред "168 часа" през сълзи нейната близка приятелка Нели Маринова.

"С Теодора се познаваме от 9 г. и почти всяка събота и неделя се гмурках заедно. Тя е един от моите учители, човекът, който ме е научил на най-много. Всичко съм копирала от нея. Последно я чух два дни преди гмуркането и вярвах, че нищо лошо няма да се случи. За жалост, не успях да присъствам. Искам хората да знаят, че тя беше най-прекрасният и добър човек, когото познавах. Тя беше и най-добрият дайвър на света за мен.

Никога не разделяше хората. Гмуркачите по принцип са хора с възможности, но за нея бе без значение какъв си, тя посрещаше всички с една усмивка.

А Михаил я обича безумно. Те имаха много силна връзка. Аз също съм семейна, но такава любов като тяхната никога не съм виждала."

Докоснала всеки, който някога се е гмуркал под нейно наблюдение, в Atlantis diving centre получават стотици писма, които да изкажат съболезнования. За това споделя пред "168 часа" сестрата на Михаили Балабанов - Антония Балабанова. "Получихме стотици писма от цял свят, които гласяха едно и също: "Теди беше най-добрият дайвинг инструктор, тя ни показа необятния и красив свят под водата и ни научи да бъдем по-отговорни към природата и нейните обитатели", казва Антония.

"Малцина са тези, които биха дръзнали дори и само да си помислят за такъв подвиг - допълва тя. - Дали рекордът е бил важен за нея? Той беше важен за цялото човечество, понеже за пореден път доказва, че човешките способности и силен дух са неограничени.

Вярвам, че безспорният рекорд, който поставиха заедно с брат ми, и безкрайното й сърце и воля ще я оставят в сърцата на всички, които я познаваха като истински герой.

Теди е най-лъчезарният и сърцат човек, който съм имала честта да познавам. Голямата и доброта и горящото желание винаги да помага и учи хората са нейни отличителни черти. Всеки един спомен с нея ми е мил и скъп... любопитството, с което приемаше живота, начинът, по който гледаше съпруга си, добрите думи, намерени за всеки, несломимият дух, с който ни заразяваше."

"Всички водолазни инструктори сме дистрибутори на щастие - споделя пред "168 часа" Михаил Заимов - Много рядко някой, който се е впуснал в тази авантюра не си е обогатил живота и не е станал по-щастлив.

Тя по същество е била щастлив бидейки инструктор и имайки стотици ученици вече, които винаги ще я помнят в техните приключения под водата - като човекът, който за пръв път ги е хванал за ръката и ги е повел надолу.

Нашата общност в България е сплотена, може би вече има към 1000 души активно практикуващи и пътуваме много по далечни дестинации. При нас няма дребнотение и дразги, и кавги. Много лесно си проличава под водата дали човек е свестен или не. Така че водолазите отхвърлят недобрите хора много лесно. Естествено, тя като инструктор стоеше много по-високо в пирамидата на тези отношения."