Разгадаха окончателно най-тайнствената книга в света – т. нар. Ръкопис на Войнич, пише „Таймс“.

От откриването си през 1912 г., ръкописите, които са създадени през 15-ти век са били мистерия и култов феномен. Те са пълни с писания на неизвестен език или код. Освен това книгата е добре илюстрирана със странни снимки на растения, голи жени, странни предмети и зодиакални символи, които караха различни изследователи да излизат с най-причудливи хипотези за произхода й. При това често се предполагаше, че тя може да е дело на извънземни. През годините мнозина учени, разочаровани от невъзможността да разкрият написаното пък се произнасяха авторитетно, че преводът "няма смисъл".

Сега изследователят на историята и телевизионен сценарист Николас Гибс изглежда окончателно е дешифрирал кода.

Той открива, че книгата всъщност е ръководство за здравето на жените и на всичкото отгоре е плагиат от други автори от епохата.

Гибс пише в литературното допълнение на "Таймс", че му било поръчано от телевизионна мрежа да анализира ръкописа на Войних преди три години. Тъй като ръкописът е изцяло дигитализиран от библиотеката "Бийнке" в Университета Йейл, той успял да разгледа всяка страница в най-малки подробности.

Опитът му със средновековната латиница и познаването на древните медицински текстове му позволили да разкрие първите улики.

След като разгледал така наречения код за известно време, Гибс осъзнал, че вижда една обща форма на средновековни латински съкращения, често използвани в медицинските трактати за билки.

"От хербариите, включени в ръкописа на Войнич, от всяко изображение на растенията се появиха стандартни модели на съкращения и лигатури", пише той. "Съкращенията съответстват на стандартния модел на думите, използвани в хербариума Apuleius Platonicus - aq = аква (вода), dq = decoque / decoctio (отвара), con = confundo (mix), ris = radacis / radix aiij = seminis ana iij (по 3 зърна всяка) и т.н. " Така че това изобщо не беше код, това беше просто стенография. Текстът би бил много познат на всеки, който по това време е бил заинтересован от медицината.“

Според Гибс мистериозният средновековен ръкопис на Войнич вероятно е здравен наръчник предназначен за жените.

В полза на това говорят и многобройните изображения на къпещи се жени в книгата, а за средновековните и древните лекари именно баните са лек за много болести.

Голяма част от ръкописа е посветен и на това как да се произвеждат лекарства от билки, а има и редица снимки, илюстриращи лечебни растения.

Астрологическите образи също се появяват в цялата книга, най-вече защото средновековните лекари смятат, че позициите на звездите и планетите могат да повлияят на здравето.

По-нататъшното изучаване на билките и образите в книгата напомня на Гибс за други латински медицински текстове. Когато се консултирал с "Тротула" и "Де Балнеос", две често копирани средновековни латински медицински книги, той осъзнал, че много от текстовете и изображенията на Ръкописът на Войнич са преписани директно от тях (те от своя страна са копирани от древни латински текстове от Гален, Плиний и Хипократ).

През Средновековието е много обичайно писарите да възпроизвеждат стари текстове, за да запазят знанията в тях.

След като осъзнах, че ръкописът на Войнич е медицински учебник, обяснява Гибс, това ми помогна да разбере и странните образи в него.

Картинките на растения, отнасящи се до билкови лекарства, и всички изображения на жени за къпане говорят, че се касае за гинекологичен наръчник. Баните често са били предписвани като лекарства, а римляните са особено привързани към идеята, че хубавото потапяне може да излекува всички болести. Зодиакалните карти пък са били включени, защото древните и средновековните лекари вярвали, че някои болести се лекуват по-добре при определени астрологични признаци. Гибс дори идентифицира едно изображение - копирано, разбира се, от друг ръкопис - на жени, които държат магнити с форма на понички във вани.

Любопитното е, че от него излиза, че още тогава хората са вярвали във псевдонауката за лечебната сила на магнитите.

Ръководството на Войнич е надеждно датирано десетилетия преди изобретяването на печатарската преса, така че е вероятно неговата странна комбинация от плагиатство и измислица да е един от последните представители на умиращ формат.

В крайна сметка на база на изследванията си Гибс стига до извода, че е възможно ръкописът на Войнич да е книга, създадена вероятно за един човек, и то посветена най-вече на женската медицина. Според мнозина именно скромността на откритието на Гибс го прави приемливо и достоверно отговаря на всички вековни загадки свързани със загадъчната книга.