Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пошлият модел да създаваш измислен хайлайф зарази цялата страна и институциите. Затова и няма истинска реформа.

Има два силни момента, в които много ясно проличава доколко още е изпростяла нацията в последната година.

Първият е в нощта на изборите, когато виждаме, че хората продължават да гласуват за същите политици, които вече 28 години ги крадат, лъжат и усложняват бизнеса и живота им. Вторият е, когато започват риалити форматите по големите телевизии.

Дни след старта на мегапродукциите в ефир аз няма да анализирам в детайли дали новите ВИП герои (и тук не визирам само "ВИП Брадър") са по-прости от миналогодишните или от тези от изданието от 2015 г. Сравнителният анализ е напълно излишен, защото голямата част от тях са достатъчно прости и изпразнени от съдържание, за да възпитават пошъл вкус, да размиват ценности и да създават просташки и неморални модели за подражание на младите.

Всичко това е пределно ясно, включително и на продуцентите, които печелят от всяка своя нова порция тъпотия. А високите рейтинги не променят фактите и не оправдават опростачването, което се налага в ефир на аудиторията.

Този дълъг процес може би започва с излъчването на бразилския сапунен сериал "Робинята Изаура" във вече далечната 1986 г.

В социалистическа България обаче, която е информационно и културно ограничена от външния свят, латино драмата има по-скоро образователен ефект - първа среща на широката публика с този кадансиран до малоумие жанр.

Нищо общо с пораженията върху интелекта, които не спират да нанасят сериалите от Индия и Турция, тиражирани години наред в най-гледаното време на най-гледаните телевизии.

Сапунена формула, която едва ли ще излезе от програмните схеми в близко бъдеще, защото е по-лесно, евтино и с нисък риск да купуваш чужди сериали с ниско качество, отколкото да произвеждаш свои с по-високи достойнства на картина и съдържание. Като по този начин освен всичко останало подпомагаш родната киногилдия.

Черешката на тортата обаче, пардон, но и това вече е тв сериал, извън всяко съмнение са риалити форматите. Там битката за рейтинги ражда много по-големи недоразумения и безумия дори и от тишината в спалнята, както обича да се изразява един наш известен политик, последовател на Зигмунд Фройд.

Но ако продуцентите просто вкарваха в шоуто дори и най-глупавите хора в страната, но без излишна помпозност и напомпаност, нямаше да следват поражения върху моралния и ценностния капацитет на цялото общество.

Проблемът е, че мнозина български продуценти, както и немалко телевизии и вестници създават фалшиви герои, мултиплицират техните образи, докато се превърнат в истина.

Започва поредният сезон и всеки с изненада разбира колко неосведомен е бил, преди да хване дистанционното в ръка - онзи бил ама мнооогооо известен бизнесмен, онази - популярна от десетилетия журналистка, а манекенката, на която от силикона не можеш да се ориентираш къде завършва устата и започва носът, била на международно топниво.

Болшинството от този наложен ни псевдохайлайф е с преувеличени и измислени биографии, със скрита самоличност, а често дори и с чужди дрехи - създадени от машини за пари. Тази печеливша формула да моделираш фалшиви герои, защото нямаш насреща истински или защото истинските не желаят да участват в шоуто, се оказа силно заразна и се инфектира във всички сфери от живота ни.

Фалшивите герои под формата на експерти са абсолютно навсякъде и в дразнещо изобилие - в шоубизнеса, в политическите партии, в Народното събрание, в МВР, във Висшия съдебен съвет, по всички министерства. Те са и част от причината да няма истинска реформа в нито една сфера от живота ни вече почти 30 години след смяната на политическата система.

Болезнени, но към по-добро промени няма как да се направят от фалшиви герои, защото те са по правило некомпетентни и са сложени и назначени за всичко друго, но не и да свършат работа.

И за така създалата се ситуация основна вина носят медиите - телевизиите, вестниците, които избраха по-лесния, жълтия модел - да създават и мултиплицират пошлост, защото това е при всички случаи по-успешно финансово, отколкото да се опитваш да посочваш посредственото и да възпитаваш ценности.