Моите приключения след откриването на най-вървежните дискотеки. Защо са толкова високи тарифите

3 юни 2017 година. Точно пет сутринта. Тръгвам си от откриването на една от най-вървежните плажни дискотеки в Слънчев бряг.

Не съм пила алкохол, но много ме болят краката. Пътеката от заведението до хотела, до който исках да стигна, имаше дупки и аз се притеснявах как ще се прибера. Все още не се беше съмнало, а както е известно - на откриванията на заведенията се струпват различен тип хора. Колега фотограф ме изпрати до паркинга – там имаше стоянка на таксита. Видях млад мъж и го попитах за колко ще ме закара – разстоянието беше километър или максимум два.

Поиска ми 30 лв.

Възмутих се,

казах му, че съм разследващ журналист и това, което прави, не е редно. Той ми каза, че не го интересува коя съм, като не ми изнася, да изляза на централната улица и да си хвана кола оттам. Той за себе си бил прав – наемът му бил висок и цената не подлежала на коментар. Беше безсмислено да продължавам този спор. Извадих си телефона от чантата и го снимах няколко пъти. Не ми направи забележка. Качи се в колата си и отпраши.

На следващия ден се прибрах в София и разказах тази история на всичките си познати. Бях потресена от случката, но не поглеждах към снимката, дори не се интересувах кой е собственикът на таксиметровата компания. За мен беше важно как е възможен такъв отявлен рекет върху турист. Приятели ме предупредиха да не влизам в тази война, защото няма да я спечеля – от години било така.

Бях решила, че ще направя скрита камера и ще се маскирам на турист. Един път ще се пазаря, следващия път ще се возя на апарат. Не се наложи, защото няколко дни след като пристигнах, отново станах свидетел на интересна случка.

Саморазправа между таксиметрови шофьори – за клиент. Откраднат ли е, или не, сам ли си е извикал колата, или са я повикали от рецепцията на хотел, преследване на автомобили, засичане, обиди. Потърпевш – клиентът. Аз. Успях да се справя със ситуацията и продължих по пътя си. Отново няма да коментирам компаниите, нито мястото

Те не са важни. На преден план излиза поведението на шофьорите и как те

гледат към

клиента – както

гладно куче

към кокал

А причината се оказа много елементарна – лицензираните коли на територията на община Несебър са около 660 на брой. Слънчев бряг не може да поеме повече от 200. Една фирма има право да притежава максимум 3 коли. Местостоянките в Слънчев бряг са малко на брой – около 20, и борбата за работа е доста ожесточена.

Изпълнителният директор на „Слънчев бряг”АД Златко Димитров казва, че:“Има проблем и между легалните и нерагламентираните таксита на територията на община Несебър.”

Разликата между тях се състои в стикер, който позволява ползване на инфраструктура в Слънчев бряг. Цената му е 240 лв на кола за целия сезон, но това не включва наема на място в стоянка. При наличието на такъв таксиметровите коли имат право да работят в комплекса. Тези, които не са си заплатили такъв, могат да закарат клиенти от Несебър например и

в рамките на

20 минути да

напуснат

комплекса

Димитров казва, че трудно се справя с контрола на нерегламентираните таксита (без стикер), защото те влизат в Слънчев бряг от Бургас или Варна като обикновена кола, свалят табелки, не включват апарати и возят редовни клиенти на по-ниски тарифи под прикритие, че са техни приятели. Това създава конфликт между фирмите за таксита с платени стикери и често пъти се стига до саморазправа. Тук полицията трудно може да се намеси, защото никой от потърпевшите не подава жалба. Ако скандалът е само словесен, то бива обявен като хулиганство и в най-добрия случай наказанието е задържане под стража за 24 часа и парична глоба.

Голяма част от жертвите не стигат до органите на реда, защото се притесняват как това ще се отрази на работата им след това. Аз също не сигнализирах в районното управление за случаите, с които се сблъсках. Не съдействах и на полицаите, които

сами ме

потърсиха след

публикуван от

мен статус в

социалната

мрежа

относно скандалите ми с таксиметровите шофьори в Слънчев бряг. Не смятах, че ще постигна голям ефект, ако накарам двама души да си загубят цял ден в писане на обяснения. По-долу в статията сами ще разберете защо в първия случай (казусът с определена без апарат тарифа) съвсем нямаше да има резултат.

От кого се плашат туристите?

От шофьор, седнал зад волана на жълта кола, който без дори да включва апарата определя тарифа на око. Причината обяснява с висок наем, лиценз, стикер и каквото още е необходимо за въпросната му позиция.

Или пък просто

алчност

Всеки хотел или заведение на територията на Слънчев бряг има право да заплати определен брой стикери, съответно колкото коли иска да има на разположение за своя обект. За територията на частна собственост не е необходимо да се заплаща такса инфраструктура към „Слънчев бряг”АД, но ако превозваш клиенти из комплекса, е задължителна. След това собственикът има право да определи и наем на фирмата, с която ще работи.

“Слънчев бряг”АД няма финансови претенции към тези вътрешни договорки, но Златко Димитров разказва, че има хотелиери, които не заплащат стикерите си и по този начин спомагат напрежението между легалните и нерегламентираните коли да се възражда ежедневно.

От управата на комплекс “Какао Бийч” твърдят, че

не получават

наем за

таксиметровите

коли,

които са в непосредствена близост до техния паркинг. Там се намира стоянка на “Слънчев бряг АД с платени стикери. Самите те, разполагали само с една брандирана кола, която често използвали за превоз на персонал. Запитани защо не искат да имат собствена стоянка, която да отдават под наем, отговарят, че не желаят да влизат в конфликт с клиенти заради тарифи, но основната причина била друга. Алеята, водеща от главния път до “Какао Бийч” е много тясна и гостите, които пристигат с колите си изпитват затруднения при напускането на паркинга.

Една събота вечер на същата тази стоянка се случва поредния конфликт между шофьор и клиенти. Крайната точка е хотел след Св. Влас. Сумата е 80 лв. при обявените тарифи (абсолютно законни за туристически курорт, съгласувани с община Несебър ). Следва спор и цената спада на 45 лв.

Въпросът тук е “Кой е виновен?” Собствениците на фирмите или подизпълнителите? Ако органите на реда хванат такси, което работи с изключен апарат, те му свалят номерата на автомобила и ще му напишат акт. Ако работят на регламентираната тарифа, рискуват българският турист да започне да се пазари, че му е нереално скъпо, и да откаже да заплати, което би довело до по-тежка саморазправа.

За обикновения гражданин всички таксиметрови компании на Слънчев Бряг са под опеката на митичната фигура от ъндърграунда Димитър Желязков - Митьо Очите. Да, една част от тях се стопанисват от голямата му дъщеря Станислава Желязкова и приятелят ѝ Велислав Попов. Техните коли могат да бъдат засечени предимно на местостоянките, осигурени от “Слънчев бряг” АД в комплекса. Още от началото на сезона, те кандидатстват за определен брой автомобили, които обслужват туристите. Изпълнителният директор на “Слънчев бряг”АД заяви, че техните коли са със заплатени стикери за работа в комплекса. Станислава Жекова казва, че би искала да има нейни коли пред по-големите пет звездни хотели, но дори не ходи да говори с управителите, защото “Там от години работят определени хора и има неписано правило между фирмите и то е да не си крадем клиентите. Случвало се е турист на известен хотел да бъде много доволен от наш шофьор, да му вземе телефона и да го извика да го вози. В такъв случай ние казваме на клиента да излезе на централната улица, не можем да си позволим да влезем в конфликт с другите като го вземем от централния вход на хотел. Там колегите са си платили и не би било честно спрямо тях. И без това за всички проблеми, които се случват с таксиметровите шофьори, ние сме първите, които полицията вика на разпит и проверява. Както знаете наскоро преживяхме и много голяма трагедия във фирмата – момче, което работи при нас се самоуби.”

На 12 юли тялото на 32 годишен мъж е изплувало в района на Северното пристанище на Стария Несебър. Няколко дни по- рано, в 23:55ч той е спрял таксито си до автобуснта спирка на “Какао Бийч” и без да им иска пари от клиентите или да направи коментар, се е запътил към морето. Случаят е приключен като самоубийство.

Следва логичният въпрос какво би могло да накара младо момче да сложи край на живота си по толкова мъчителен начин. Запознати твърдят, че причината би могла да бъде любовна драма. Самият той бил некомуникативен и проявявал агресия единствено към себе си. Трагедията е голяма и аз няма да си позволя повече да ровя в нея. Дълго време се чудех дали да споделя, че самоубилият се шофьор е същият този, с който аз имах пререкания за едни 30лв. Не усетих лудост в погледа му, нито каквато и да било агресия. Той искаше своето, аз моето. Но ако има и един процент, който войните между таксиметровите компании и легални и нерегламентирани коли, биха довели до нечии край на живота, то нека се замислим как бихме помогнали. Ден година храни, но само ако си жив и здрав. В противен случай – не си заслужава рискът.

От "24 часа"

Валери Симеонов: Тъжна картинка, която продължава десетилетия

Тъжна картина, която продължава години наред, десетилетия. Ред там почти не може да се каже, че има. Рискът за ощетяване на ползващите услуги е огромен, извършват се проверки, полицията се опитва да въведе ред, но за съжаление, резултатът е променлив. Нямаме установената законност, продължават злоупотребите, скандалите. Не е нормално в най-големия курортен комплекс на България да има някакви вътрешни неписани правила, както и това, което сте установили с предоставянето на стоянки в частните собствености на хотелите, недопускане и т.н. Сигурен съм, че чужденците просто се побъркват и не могат да разберат какво става. Как така ще вземеш едно такси и то няма да може да те закара до хотела? От тук нататък всичко е въпрос на регулация - както от общинската, така и от държавните власти - в случая “Слънчев бряг” АД.

Неслучайно тези инциденти са концентрирани в района на четирите заведения на Южния плаж - Cacao, Bedroom, The 1 и La Cubanita, тъй като там мисля, че се е формирало нещо като гетото на престъпния свят. Макар че гето не е точната дума с оглед на инвестициите, които са изсипани, но с пълното съдействие на държавата се извършва едно брутално погазване на Закона за устройството на територията, като са дадени едни огромни площи под претекст, че това са преместваеми обекти, а всеки, който отиде, ще види, че това са едни масивни конструкции, добре забити и бетонирани в пясъка, в които се извършва всякаква търговска дейност. Тези съоръжения, тези обекти са с площ около декар и триста, декар и половина, не отговарят по никакъв начин на определението за преместваем обект нито в чл. 56, нито в преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които описват какво трябва да представляват, и са брутална демонстрация на срастването на държавата с незаконността.