У нас начинаещите скачат от фара в Ахтопол. Скалите под Созопол и в Тюленово са най-популярни. Чудните скали и Камен бряг - само за най-дръзките.

Първият български атлет в дисциплината Тодор Спасов: Това е свобода. Страхът е приятел и враг.

Годината е 1770-а. Кахекили II е последният независим крал на Мауи и началник на четирите хавайски острова. Кръстен е на Бога на гръмотевиците Kane-Hekili и за да прилича още повече на него, е татуирал половината си тяло черно.

Кахекили е безпощаден военачалник и със своите воини прегазва всяко племе, което се изпречи на пътя им. Така завзема седем от осемте хавайски острова. След всяка победа мъжете му строят къщи от черепите на падналите предводители на враговете си.

Кралят не се смятал за обикновен човек и за да остане верен на божествените си корени, предизвиква своите хора да докажат смелостта си и пред майката земя.

Воините му трябва да скочат от дивите червени скали в южната част на остров Ланай в плитките дълбини на 70 фута (21,33 метра) под техните крака, където се разбиват гръмовните вълни.

Именно тогава мъжете на Кахекили II изпълняват първия в историята клиф джъмпинг (cliff jumping) и дори налагат стил в него - "леле кауа", което в превод означава "скачане от висока скала напред с краката във водата без пръски".

Така преди 247 години започва историята на скачането от скали във вода, а с времето дръзкото предизвикателство за доблест прераства в един от най-екстремните спортове - клиф дайвинг.

Днес, докато професионалистите по света правят немислими изпълнения в освобождаващия си "полет", стотици други ентусиасти и търсачи на силни усещания практикуват този спорт единствено за лично удоволствие - за да вдигнат адреналина си и да изпитат своя лимит. Всеки скок обаче изисква проучване, известен опит и немалка доза безразсъдност.

По нашето Черноморие има достатъчно подходящи места за осигуряването на тази екстремна доза свобода. За съвсем начинаещите смелчаци се препоръчват първоначални опити от скалите край фара в Ахтопол, които са доста по-ниски и безопасни за първи уроци.

Щом се придобие един основен опит, ентусиастите вече могат да се насочат към Белите скали, или Гаргите, откъм Централния плаж в Царево. Също толкова атрактивни са и Дарданелите, скалите на плажа във Варвара - легендарно място, на което е сниман и клипът на Лили Иванова "Ветрове". Корабите до Синеморец също често попадат в списъка на скачачите.

Авантюристите с повече самочувствие и подвизи зад гърба си вече избират нос Агалина заради високите скали.

Най-красивото и привлекателно предизвикателство за мнозина обаче се намира на 4 км от варненското село Аспарухово, където бреговете на язовир "Цонево" са най-стръмни и там се извисяват като приказни кули Чудните скали. От въздействието на водата и вятъра върху варовика са се образували около десетина скални игли, високи около 40-50 м, които неистово привличат съвременните "воини". Там може да се скача от различна височина, защото има и по-ниски скални издатъци, а дълбочината е съвсем безопасна.

Най-страховитото изпитание, което е подходящо само за най-напредналите, са отвесните червеникавооранжеви скали на село Камен бряг, които се спускат стръмно към морето от височина 20-30 метра. Долу дълбочината е 8-9 метра.

Там по различни причини през годините са намерили смъртта си много хора от всякакви възрасти, които са потънали във вечността през синята бездна. Затова практикуващите клиф дайвинг трябва да бъдат много внимателни.

Най-популярни и благоприятни за всички - и за неустрашимите аматьори, и за опитните скачачи, са скалите под Стария град в Созопол. Особено Германката и Паликари. Поради различната им височина всеки може да избере своето място според възможностите и предпочитанията си.

Любителите на екстремните преживявания често се събират и в село Тюленово на скалите с причудливи отвесни форми в местността Ашалъка, които позволяват скачането в морските води от различни височини - най-високите точки надхвърлят 10 метра.

Преди година един от дългогодишните скачачи решава да организира събитие, което да събере на едно място всички фенове на високите скали за общ купон - "Великото скачане". То е на път да се превърне в традиция, след като се проведе и тази години и събра още повече дръзки ентусиасти.

Скалната арка край Тюленово достига 15 метра. Преди години там се провежда интересен експеримент - скок в скална пещера и приводняване на дълбочина едва 2,30 метра. За сравнение - изискването за минимум дълбочина на водата при кръговете от световните серии на Red Bull Cliff Diving тогава е 4 метра. Предизвикателството е изпълнено перфектно от първия българин, който се състезава в клиф дайвинга, и един от най-добрите атлети в този спорт понастоящем Тодор Спасов. "168 часа" го откри точно на път за световно първенство в Будапеща, където той се състезава в последната и може би най-екстремна дисциплина. За нея организаторите са изградили специална дига с басейн с изглед към красивата сграда на парламента, който е първият и единствен от този тип засега.

Спасов признава, че най-паметните му триумфи в спорта до момента са били квалификациите за Red Bull сериите в Австралия 2012 и също така световният шампионат в Казан 2015. Лично за него най-голямата легенда в клиф дайвинга е англичанинът Гари Хънт.

"Този спорт ме привлече с красотата на полета и адреналина, който те кара да се чувстваш невероятно - разказва пред "168 часа" Спасов. - Страстта ми се засили, след като приключих с 10-метрова дисциплина в скоковете и успях да си намеря място в една шоупрограма, в която се научих да "летя" от много високо. По време на спектаклите скочих за първи път от Кулата в Хонконг, която беше 24 м. И в момента през лятото работя в различни шоупрограми, по време на които също се стремя да се подготвям за състезателния сезон. Зимата пък тренирам на закрити басейни с кула от 10 м."

От първото си състезание до днес той смята, че всичките му професионални предизвикателства са били еднакво важни, защото са го изправили в борба със себе си.

"Страхът е приятел и враг. Приятел, защото те държи буден и внимателен за това, което правиш, и враг, когато се превърне в паника, от която можеш да пострадаш. Много неща могат да те накарат да се отдръпнеш от ръба. Тялото ти най-вече не го иска, но трябва да успееш да го убедиш, че можеш да се справиш и можеш да скочиш", признава спортистът.

Разбира се, скачачът е имал своите тежки травми - разкъсвания на мускули, разтягане на сухожилия, лоши падания със загуба на памет и т.н. Веднъж пада по гръб от 26 м и три дни е на легло.

По неговите думи най-опасното в този спорт са височината и най-вече рискът от големи наранявания или дори смърт при лошо приводняване.

Според Спасов в момента клиф дайвингът не се развива особено, защото няма база, но пък има огромен интерес от страна на любителите скачачи.

"Бих посъветвал всички тях да проверяват винаги дълбочината на мястото, от което искат да скачат, и също така да започнат скромно, да знаят какво правят и постепенно да се изкачват по-високо", обяснява атлетът.

А какво е чувството, което завладява човек, докато е в "полет" над синята бездна?

"Свобода - от безтегловност и контрол на тялото", споделя Тодор Спасов. Емоцията със сигурност е пристрастяваща, но човек определено трябва да бъде внимателен и да вземе редица мерки за това екстремно освобождаване на духа.

Първото и основно правило за търсачите на адреналинови мигове е никога да не скачат сами. Винаги има риск и затова трябва да има някой, който да реагира при неочаквана ситуация и проблем. Погрешно влизане във водата може да доведе до сериозни и дори фатални травми. Ударът с повърхността от голяма височина може да причини различни наранявания, загуба на съзнание и дори смърт.

За "първокласниците" в спорта е препоръчително да скачат с маратонки или кецове, както и с неопренов костюм, ако разполагат с такъв.

Абсолютно забранено е да се опитват подвизи на непознато място, където дълбочината не е проверена или не е осигурено достатъчно пространство за безопасен скок във водата.

След като се направят необходимите проучвания на терена и смелчаците разполагат с нужната информация, не бива да забравят налягането. Ако човек няма опит в изравняването, трябва да капне няколко капки зехтин в ушите си или да сложи силиконови тапи.

Самообладанието е изключително важно за скока.

Липсата на увереност и колебанието може да доведат до треперене и невладеене на тялото, което със сигурност ще повлияе зле на каскадата.

Най-добрият начин за скок е с изправени рамене и ръце до тялото. Трябва да се забрави за всякаква проява на героизъм и атрактивност, защото дори воините на Кахекили II не са си го позволявали, и да не се скача с главата надолу. 98% от професионалистите се хвърлят с краката напред, защото така е много по-безопасно.

Щом тялото се срещне с водата, трябва да има стегната и динамична форма - краката трябва да са изправени и ръцете все така да са близо до тялото за плавно и лесно гмуркане. В момента, в който скачачът е под водата, не бива да забравя да издиша през носа и да внимава да не се нагълта с вода.

И, разбира се, накрая, но не на последно място - не трябва да се пропуска изживяването на мига и удовлетворението от това изпитание за храбреци - клиф дайвинг.