Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"През януари 2012 г. се видях със съпруга ми Иво за последно. Единственото, което помня, бе, че чух как му дават две доживотни присъди за убийство, което не е извършил. Такова, което дори не се е случило. Нямам точен спомен какво сме си казали. Аз бях в шок."

Това каза пред "168 часа" Снежина Богданова, съпругата на Иво Богданов, който през декември 2010 г. заедно с брат си Константин беше задържан за грабеж, а по-късно и осъден за убийството на полския гражданин Ричард Ханускевич, работещ като строителен работник по това време. Чак през 2016 г. става ясно, че братя Богданови са невинни, след като от официално съобщение се изяснява, че "жертвата" е починала от естествена смърт в болница в Триполи. Преди това през цялото време работел съвсем спокойно на бензиностанция в същия град.

"Само един път се видяхме за тези седем години - споделя още жената. - Искаше ми се да го посещавам всеки ден, но нямах финансова възможност. Тогава децата ни все още бяха малки, изискваха грижи и внимание. Не съм спирала да мисля и да се моля за него през цялото това време. Бях отчаяна, защото това е страшно много време, но не съм спирала да вярвам, че отново ще бъдем заедно някой ден."

Снежина и близките й търсят помощ от всички възможни институции, за да докажат невинността на Иво и на неговия брат.

"Пишехме до всички институции, за които се сетим - разказва жената. - Отговорите винаги се въртяха около това, че не е в тяхната компетенция и трябва да се обърнем за информация към някой друг. Постоянно ни въртяха и препращаха. Беше голям ад."

По думите на жената човек, присъствал на срещата на българи с президента Румен Радев по време на посещението му в Атина, повдигнал въпроса за невинния наш сънародник в гръцки затвор.

"Мъж на име Константин Игнатов, който се е представил като бивш военен, разказал историята на Иво. Научил я от публикация във в. "24 часа". Оттам президентът приел присърце случая и обсъдил казуса с гръцкия си колега Прокопис Павлопулос", разказва Снежина. Тя благодари на кореспондента на "24 часа" в Атина Бойка Атанасова за съдействието и за това, че е написала за несправедливата присъда на Иво.

Историята е парадоксална и за брата на Иво - Константин, който също бе набеден за убиец на поляка Ричард Ханускевич. Той има забрана да напуска Гърция и е задължен всяка седмица да се явява в полицията, за да се разписва, независимо че обвинението срещу него също отпадна. Иво кацна на летището в София на 31 юли с полет на егейските авиолинии. На аерогарата го очакваха двете му деца и съпругата му Снежина. След това четиримата заедно отпътуваха към родната Монтана.

"Дори не мога да опиша с думи какво е чувството - споделя жената. - Не осъзнаваме още къде сме. Мога да определя случващото се като безкрайно щастие и радост, смесено с много сълзи. Сякаш животът за цялото ми семейство започва отново по-прекрасен от всякога."

По думите й травмите, които семейството е получило след тези седем години, не са малко, но сега ще имат време да се възстановят заедно. Малката дъщеря на Иво е била едва първи клас, когато той заминава за Гърция, и не си го спомня добре. Синът му, който е по-голям, също е преживял трудно раздялата.

"Малката ми дъщеря се срамува от Иво. Все още е непознат за нея, но същевременно с това е щастлива, че татко й вече си е при нея. Той прекарва време с децата ни сега и тепърва ще се опознават отново", разказва Снежина.
Мъжът все още не е решил с какво ще се занимава професионално в България. На първо място в момента той иска напълно да изчисти името си и да докаже, че е невинен и по обвинението за грабежа.

"Всяка вечер си повтарях, че ще изляза, но не вярвах, че ще стане в близките години - разказа минути след стъпването си на българска земя развълнуваният Иво Богданов. - Работех в Гърция като бояджия. Познавах поляка, той също беше бояджия. Обичаше да пие. След намесата на нашите власти вече съм на свобода, но битката продължава, защото обвинението за грабеж остава."

Има ли коментар от страна на гръцките власти по случая, четете в печатното издание на "168 часа".