На море сме, но не сме истинска морска нация. Затворени към света, се проваляме във всичко

Сигурно се чудите защо президентът ни се снима по потник, захабени бермуди и боси крака? Защо маскирани бият по главите нотариуски и журналисти на пъпа на София?

Защо депутат иска 4 тона суджук за премиера, без последният да знае? Защо полицаи и политически активисти трафикират бежанци в коли със специален режим? Защо грозните мутри от 90-те години не си отиват тихо и завинаги, а се завръщат шумно с юмруци и електрошокови палки в чалга баровете?

Защо не можем да се измъкнем от блатото на беззаконието, простащината и безвкусицата? Защо младите, образовани и амбициозни хора бягат от България, а в страната се концентрират все повече необразовани и оскотели простаци, които с примитивност, безотговорност и бездуховност правят перспективите за нацията ни все по-мрачни?

Ами колкото и странно да ви звучи, причината за всички злини, неуспехи, пропуснати ползи и липса на просперитет за българите е, че не сме истинска морска държава, въпреки че имаме цели 378 километра брегова линия на Черно море, с което е свързана цялата ни история още от най-древните цивилизации по земите ни.

И най-повърхностното изследване на миналото ни показва, че нямаме силна връзка с морето за разлика от гърци, италианци, холандци, испанци, англичани, португалци.

Във фолклора ни почти няма песни за морето, а в единиците съществуващи то е възпято като страшна стихия и заплаха. Имената на рибите у нас са гръцки. 100 процента чуждици използваме в терминологията за мореплаването и корабостроенето. Дори географските наименования по Черноморието ни са на турски и гръцки език.

Въпреки че траките са имали морски флот, който са ползвали и за военни действия, и за търговия, по време на дълги столетия липсва каквато и да било информация държавата ни да е разполагала с кораби, да е правила географски открития, да е завземала колонии.

Имаме историци, които поради национални комплекси фабрикуват морска история на България и дори твърдят, че сме разполагали с бойна флотилия от цели 600 кораба. Едно лекомислено смело твърдение, направено без справка дори за Великата армада на Испания, която през XVI век, включвайки в пределите си даже Португалия и кралствата Неаполитания и Сицилия, има в състава си “едва” 134 кораба.

Подобна фактология обаче не може да бъде никаква спънка за размаха на българския историк, открил и лодката на Ной.

И все пак фактите в подкрепа на тезата, че сме селска и затворена държава макар и с излаз на море, натежават.

Крайморските ни градове реално започват да се строят едва в началото на XX век, като изключим античните Одесос (Варна), Агатополис (Ахтопол), Аполония (Созопол), Месемврия (Несебър), Анхиало (Поморие) и основания през Средновековието Василико (Царево), които обаче са били населени не от българи, а от гръцки заселници.

Когато нашите започват да строят къщи на брега, те обръщат прозорците им не към синевата, а към дворовете си и огромни територии по крайбрежието остават празни и до наши дни, защото включително и градове като Бургас се застрояват навътре към сушата за разлика от всички останали по Средиземноморието и въобще навсякъде по света.

Най-удивителният пример за слабата ни връзка с морето е фактът, че в много села и малки градчета, които се намират на едва 30-40-50 километра от Черно море, и днес живеят възрастни хора, които никога, ама никога през живота си не са виждали с очите си морето.

И това е съвсем логично, защото бойният и търговският ни флот се създават в началото на XX век, а развитието на туризма и масовото летуване по Черноморието ни започват 60 години по-късно по време на социализма.

Гърция, Италия, Испания, Португалия, Англия, Холандия са просперирали дълги векове, защото са мореплавали, търгували, воювали, общували с далечни цивилизации и култури.

Някои историци днес твърдят, че българите умишлено не са заселвали крайбрежието, защото се страхували от чести вражески набези. Вижте обаче какво донася на Испания и дори на цяла Европа арабско-мюсюлманското нашествие на Иберийския полуостров, което продължава почти 800 години.

Маврите донасят със себе си огромни познания - математика, физика, астрономия, философия, архитектура, музика, кулинария. Арабите по онова време са имали на своя територия 17 университета, а в цяла Европа тогава са съществували само 2.

Библиотеката на маврите в столицата Кордоба е имала 6 хиляди ръкописа. В същия град улиците са били павирани и с бордюри, 15 километра от които - осветени нощем от лампи. Само в Кордоба е имало 900 обществени бани, докато в останалата част от Европа населението е чакало дъжд, за да се изкъпе.

Ето как дори и като завоеватели маврите променят към добро Стария континент.

Това обаче се случва на държава, кръвно свързана със Средиземно море.

А какви очаквания може да има към нация с големи морски територии, но без отношение към морето в продължение на дълги векове като България? Нация, която не се отваря към света, а се затваря навътре в себе си.

Каква култура, правила, закони и дух може да имат хора, на които липсват цивилизационни модели? Чужди постижения, с които да се сравняват и да се опитват да достигнат.

И до колко далече могат да се разпрострат мечтите им?

Ами до чалга бара, до потника с бермуди и до суджука. А боят по улиците, в парковете, в заведения и след скандал на пътя е просто най-естественият маниер на общуване на българина.

Затова нека не истеризираме след поредната порция побоища - те отдавна вече не са грозно изключение, а по-скоро всекидневно правило.

Прекалено голяма част от хората у нас са прости, агресивни и нетолерантни, със силно изявен рефлекс да прецакват, а не да изграждат.

Неприятно, или не - това е бъдещето на България.