Нови неизвестни факти, открити за първи път от “168 часа”, хвърлят светлина върху някои от най-скандалните случаи с предполагаеми кости на български царе и царици.

В цяла Европа отделните страни са запазили почетни места за мощите

на своите владетели,

но къде са тленните останки на българските царе и царици? Според някои тежката историческа съдба на народа ни е виновна за празнотата в това отношение.

Византийското и турското робство са изтрили веществените доказателства за съществуването на нашите владетели. Оказва се обаче, че

може би основната вина е на българи, които са се отнесли не само пренебрежително, а направо са унищожили и малкото запазени останки на нашите монарси от Първото и Второто българско царство. Всъщност, за съжаление, по чисто идеологически причини, нерадостна е съдбата и на останките на тези управлявали Царство България през ХХ век.

Едно от потресаващите свидетелства за тази кощунствена дейност се съдържа в тайна стенограма

от заседание на

партийния елит на БКП,

която “168 часа” публикува за първи път. В продължение на няколко десетилетия тя се е съхранявала в личния архив на Тодор Живков и не била известна не само на широката публика, а дори и на специалистите по история и археология до момента.

На 8 юли 1970 г. по инициатива на дъщеря си Людмила Тодор Живков свиква съвещание “По разкриването и опазването на някои ценни археологически находки в Народна република България”. На него освен бившия Първи и Живкова присъстват и Пенчо Кубадински, Георги Боков, Георги Атанасов, Ангел Балевски, Павел Матев, Панталей Зарев, Александър Лилов, Георги Димитров-Гошкин, Милко Балев и Димитър Методиев.

На него се провежда забележителна дискусия. Формалният повод е откриването на древни гробници в Плиска, но в последвалите разговори

се разкриват

дълбоко пазени тайни

за унищожаването на археологическото ни наследство в епохата на соца.

От уводното слово на Живков става ясно, че първоначално е имало предварителна среща само между него, Людмила Живкова и Пенчо Кубадински по тези въпроси.

На самото заседание “високоинтелигентните” партийни дейци разсъждават от последна инстанция по иначе строго научните въпроси, касаещи направените археложки открития.

Интересното е, че на съвещанието някои от виновниците за най-големите поражения, нанесени от идеологията, си правят самокритика и заради личните пристрастия на Людмила Живкова се опитват да си дадат вид, че ги е грижа за научните работи.

Такъв е случаят с Пенчо Кубадински.

По незнайна прищявка на съдбата тогавашният член на Политбюро в продължение на дълги години “отговарял” и за археологията. В духа на времето той прави една ретроспекция на проблемите и дава следните констатации:

„Аз съм може би един от хората, които от 25 години живеят с тези въпроси. Ние сме свързани с тези въпроси от младежките бригади.

Трябва да ви кажа, че ние започнахме от нищо. Имаше 12 души археолози. Покрай

проф. Филов, който беше голям наш археолог,

но фашистки деятел,

бяха ударени много наши археолози. След Девети септември се прие тезата, че всичко трябва да бъде свързано със славяните, с Русия. Оттам се създаде друга теза, че онези, които са се занимавали с произхода на България, са стояли на неправилна позиция.”

В подкрепа на твърденията си Кубадински дава любопитни примери. Един от тях е с древна Сердика:

“Типичен е случаят с хотел “Балкан” (дн. “Шератон” - бел. ред.). Отдолу се разкриха много интересни разкопки на София. Дойдоха археолози, гледаха, искаха да се запази всичко с една плоча, над която да се строи хотелът. Не, няма къде да се направи кухня. Разбиха го с един взрив и направиха кухня.”

В случая Пенчо “Ловеца” лъже най-нагло висшестоящите началства, тъй като по свидетелства от епохата той лично ръководи разкопките в центъра на столицата, при които варварски се разрушава ценното археологическо наследство на древна Сердика.

По нататък в типичния за епохата шизофреничен стил на увъртане и нагласяне към “новите” условия чрез критика и самокритика обаче Кубадински изнася и друг интересен факт, останал неизвестен за съвременните историци и археолози:

“На Царевец се откри гробница на цар Иван Александър. Казаха, че това е цар, ние сме против царете и изхвърлиха останките. А тогава България е била в апогея на българската книжнина.”

Известни учени не са сигурни какво точно е имал предвид в изказването си бившия председател на ОФ.

“Вероятно става дума за едни разкопки на църквата в Царевец – предполага проф. Николай Овчаров. – Ако не се лъжа, някъде през 60-те или 70-те години там действително излиза част от саркофаг, на който е имало изобразени двуглави орли –

белег, че е

погребана царска особа

Затова може с голяма вероятност да се предполага, че наистина са били на цар Иван Александър и затова са наречени така. Била е запазена долната част на скелета с краката, но не ми е известно каква е съдбата на останките след това. Не вярвам да са били изхвърлени, тъй като в археологията не се прави така. Има доста въпроси около костите на царете ни. Дори за останките на Самуил, открити от гръцки археолози, не можем да твърдим със 100% сигурност, че са били негови.

От Средновековието дълго време се предполагаше, че е запазен гробът на Михаил Шишман в село Старо Нагоричане в Македония, тъй като е загинал там в битка. Обаче дали надписът е царски, се поставя под съмнение.Показателни в това отношние са и недоразуменията с костите на Левски...

Засега от древните ни владетели имаме гроба на хан Кубрат в Малая Перешчепина. Там

няма останки,

а само съкровище,

но това е единственото място, което е признато от международната научна общественост. „

За съжаление такава е съдбата не само на костите на Иван Александър. Оказва се, че няколко десетилетия преди тези срамни събития сме загубили и останките на един от най-великите ни царе – Иван Асен IІ, както и на възстановителите на българската държава Асен и Петър.

“Със сигурност гроб на български цар открива археологът Моско Москов през далечната 1906 г. - пише по този повод в книгата си “Български загадки” изследователят Григор Николов. - Той копае в търновската църква “Св.св. 40 мъченици” и намира останки на средновековен аристократ. Заради царските атрибути предполага, че това е гробът на Иван Асен II. В църквата са намерени и два женски гроба – вероятно на съпругите на Иван Асен унгарката Ана-Неда и епирката Ирина Комнина. Надгробната плоча на една от цариците после изчезва и днес се поставя под съмнение дали въобще е съществувала. Москов разкопава и във великотърновската църква “Свети Димитър”, в която Асен и Петър обявяват въстанието си през 1185 г. В притвора открива два гроба и кости, но със съжаление разбира, че те са разкопавани и преди него и скъпоценностите ограбени.

Нарича ги

“Асен” и “Петър”

Всичките находки оставя в днешната сграда на Първа гимназия във Велико Търново. Там през 1913 г., когато ходът на Междусъюзническата война е успешен за България (така е в текста, но вероятно става дума за Първата световна война - Бел. ред.), са настанени пленените сенегалци и те разпиляват нещо, което днес би могло да бъде национална светиня.”

За жалост все още не затихват споровете и около гроба на цар Калоян. На 5 октомври 1972 г. при разкопки в Търново в най-източната част на църквата “Св. Четиридесет мъченици” научният сътрудник Въло Вълов попада на християнско погребение. Открит е скелет на мъж, сравнително добре запазен в характерната за християнските погребения поза със скръстени на гърдите ръце. Размерите на скелета са такива, че ръстът на притежателя му се определя към 194-195 см. Гробът не е облицован с плочи, както предполагаемите царски гробове в самата църква, и заради близостта до Янтра високата влажност до голяма степен е повредила останките. Запазени са част от нещо като шапка, копчета и остатъци от пурпурна дреха, по които не може да се разбере много за самоличността на покойника. Все пак може да се направи заключение, че се касае за знатна личност.

Но тогава идва най-значителната находка – при гърдите, там, където е почивала десницата на мъртвеца, се намира златен пръстен-печат с невиждани дотогава размери и тегло – 61,1 грама. На лицевата страна на внушителното бижу в кръг е изписан текстът: “Калоянов пръстен”. В годините след това иначе блестящото откритие е помрачено от научни спорове и съмнения. Между аргументите против обикновено се изтъква, че липсват царска титла и знаци, отличаващи гроба от другите в некропола, както и късни палеографски белези в надписа. Не на последно място критиците изтъкват, че цар Калоян

не може да е бил погребан в обикновен дървен ковчег и фактът, че са намирани и други пръстени с такъв надпис.

Изяснено е, че богатото погребение на кан Кубрат е открито случайно близо до украинското с. Малое Перешчепино, но научното му проучване е закъсняло, костите на погребания не са открити, тъй като той вероятно е бил изгорен на клада. От своя страна за кан Аспарух се предполага, че загива в битка с хазарите до друго украинско с. Вознесенка. Той също така е бил изгорен на клада заедно с падналите в битката негови велможи. Прахът им, заедно с оръжие и снаряжение са положени в голяма яма, която сега се намира на дъното на големия язовир “Днепрогрес”. 

Какви са версиите за тленните останки на останалите ни владетели, четете в печатното издание