Те пиеха безразлично западни напитки, когато миньорите в Оброчище гладуваха под земята и не се възбудиха от списъка с роби на Мая Манолова.

В 3,15 часа в нощта срещу 9 юли, докато БНТ повтаряше в ефир предаването "Бразди" и почти цяла България спеше дълбоко, в центъра на София неусетно и полека пламна световна революция срещу капитализма.

Група момчета, иначе ползващи се непрекъснато от всички облаги и удобства на капиталистическия строй, подпалиха крана пред НДК, който обаче изненадващо се оказа национален герой - спасител на пострадалите жители от взривеното село Хитрино.

Нямаше по-тъжен човек в държавата от краниста Делчо Делчев, който оплакваше опожареното съоръжение като стопанин на село мъртвия си кон на следващия ден, когато журналистът Петър Волгин твърде смело почти пое отговорност за партизанския атентат в нощна София.

В сражението на чужд гръб се хвърли и Съюзът на комунистите в България, който определи жертвата на покушението като "частнокапиталистически кран", а атентата като "ярка акция срещу експлоататорската капиталистическа система".

Никой след тази блестяща изява не се сети да им назначи специализирано лечение, но пък кранът, събарящ паметника "1300 години България" пред двореца на културата, направо оживя.

От тонове опожарен метал той възкръсна от пепелта и се превърна в нещо повече от човек. Преобрази се в личност с ужасяваща мисия, в символ на най-противния политически строй, превърнал в роби милиарди жители на планетата Земя.

В този момент и най-убедителните стратези и носталгици по соца скочиха направо в движение от огромните си немски джипове, за да изразят възхитата си от уникалната метаморфоза - кранът - ярък символ довчера на социалистическия строй, най-висок и силен помощник в строителството на преходното общество към единствено справедливия комунизъм, тихомълком се оказал предател и най-мощно оръжие на пагубния капитализъм.

Левите подпалвачи, които национализираха в движение акцията по спасяването на паметника от десни интелектуалци от центъра на София, напипаха право в сърцето капиталистическата несправедливост на съвременна България.

Те пиеха безразлично западни напитки само 3 месеца по-рано, когато 23-мата миньори от Оброчище гладуваха денонощия наред под земята, защото собственикът бавеше заплатите за тежкия им труд повече от година.

Не се възбудиха и от списъка на омбудсмана Мая Манолова със стотиците жертви на брутално некоректни работодатели, нито от новината, че България е на 32-о място в света по брой роби от глава на населението, разпространена в началото на годината.

Но пък удариха капитализма право в сърцето, след като в нощта срещу 9 юли гледаха американски филм, надъхаха се с алкохолни и енергийни напитки, произведени в Западна Европа, а след партизанския палеж се прибраха по домовете си в автомобили, които също не бяха произведени в социалистическа България, нито "сделани" във великия Съветски съюз.

Момчетата, които подпалиха крана, бяха модерно изгубени между революционната илюзия и реалността.

Те бяха повлияни от пулсациите на социалните мрежи, които заличиха границите между добро и зло. Там, където и най-великата глупост се коментира с възторжена възхита, а най-влиятелни са мъжете и жените с добре оформена коремна преса.

Така демонтажът на паметника пред НДК, който, между другото, започва да се саморазрушава още в деня на откриването му, успя да разцепи десните и да обедини леви с десни, да подпали международна революция и трета световна война, сякаш това е най-същественият проблем в отлично уреденото ни общество.