Там имало болница, кафенета, църква, бръснарница, обущарница и гробище.

Всевероизточната част на остров Крит на разстояние 80 километра от гр. Ираклио е намира едно райско кътче с изключителна природна красота, чиято история е дълга и драматична.

Този район се нарича Елунда и представлява величествен залив със спокойни сини води, в центъра на който се намира "островът на прокажените" Спиналонга (официалното му име е Калидон). Това островче е единствено в света и който го посети, не го забравя никога.

През 1669 г. остров Крит е превзет от турците, но Спиналонга остава въпреки това в ръцете на венецианците до 1715 г. Те са построили крепостни укрепления, създаващи впечатление, че Спиналонга е непревземаема крепост. Високите стени и бойници се издигат в целия периметър на островчето, което, обкръжено от водите, прилича на пътуващ брониран кораб. Вечер, когато се осветява от големи прожектори, представлява невероятна приказна гледка.

Разстоянието му от сушата е много малко - от 500 до 800 метра в зависимост от кое място го измерваме. На сушата около Спиналонга в района Елунда се намират едни от най-големите, богати и луксозни хотели в Средиземноморието, в които се настаняват само ВИП клиенти от цял свят.

Елунда предпочете за миналогодишната си почивка холивудската звезда Чарлийз Терон и отпразнува там 41-годишнината си на 7 август. Новината бе водеща не само заради популярността на звездата, но и заради партито, за което тя пръсна 16 хил. евро, като само бакшишът на сервитьора, който остави, бе 300 евро.

Красотата на района, величествеността на острова, хеликоптерите, които отиват и се връщат, превозвайки богати туристи от хотелите, спокойствието на пейзажа и интензивният живот през нощта са в пълен контраст с драматичната история на местността, след като Спиналонга в продължение на половин век е била синоним на тежка човешка драма.

От 1905 до 1957 г. островчето е последната активна колония на прокажените в Гърция, които са изпращани и изолирани там. Името Спиналонга сее ужас.

През епохата, когато проказата е смятана за най-заразната болест, прокажените са гонени от градовете и селата. Поставяли им по един чан (звънец) на единия крак, за да предупреждават хората, до които доближават.

Никой не желаел в близост до къщата си тези нещастници, които просели, целите покрити с рани по тялото, с паднали носове, уши или пръсти. Затова, когато се чувал отдалеч звукът на звънеца, хората ги замеряли с камъни. През 1905 г. островът е освободен от турците, но Спиналонга остава под турско владение и се поддържа от флотата на султана. Тогава властите на о-в Крит събрали всички прокажени, скитащи се по острова и ги заточили в Спиналонга. Веднага след като прокажените се появили на Спиналонга, турците го напуснали.

През следващите 52 г. до 1957-а, когато проказата вече започва да се лекува, Спиналонга е един прокълнат остров. Стотици болни мъже, жени и деца се лутали по тесните улички, превръщайки венецианските крепости в свое жилище. Тъй като никой полицай не искал да ходи на прокълнатия остров, през първите години гръцката държавна власт използвала като пазачи затворници, осъдени на смърт. На сушата около острова имало полицейски охранителни постове, тъй като много пъти прокажените се опитвали да избягат, плувайки.

Днес е трудно да си представим условията на живот на тези хора на островчето, но който минавал през желязната врата на крепостта, знаел, че никога няма да може да избяга от Спиналонга. Превозването на болните ставало веднага след като лекарят установявал наличието на проказа. Автоматично се обаждал на полицията и болният бил закарван директно на острова, без да му бъде позволено да посети къщата си и да си вземе последно сбогом с близките.

Жени, излезли от дома си, оставяйки децата си сами, за да покажат на лекаря някакъв странен белег по тялото си, вечерта вече се намирали в ада на Спиналонга, откъдето по никакъв начин не можели да се върнат и да прегърнат децата си.

През последните години, докато островът се използвал като уют за прокажени, нещата се подобрили значително. Държавата отпуснала на болните по една малка пенсия, в резултат на което прокажените на острова станали по-богати от бедните жители на околните райони. Земеделците от Елунда започнали да снабдяват острова с продукти, като, наближавайки с лодките си брега на разстояние два-три метра, хвърляли храните, след което прокажените от своя страна им хвърляли парите.

На острова имало болница, кафенета, църква, бръснарница, обущарница за поправка на обувки и, разбира се, гробище, макар че.

Спиналонга като цяло се превърнала в гробище за живи мъртъвци без никаква организация, без лекарства за болните, без надежда. Въпреки това хората създали едно общество със свои правила и ценности. Започнали да се женят помежду си независимо от забраната и да раждат деца, някои от които напълно здрави. Тях са ги изпращали за осиновяване на бездетни семейства в Крит.

Последният прокажен напуска Спиналонга през 1957 г., когато медицината вече открива лекарства, които лекуват заразната болест.

Днес Спиналонга е ВИП дестинация и до острова може да се стигне с корабчета, които тръгват през половин час от курортното селце Плака. Маршрутът с плавателни съдове отнема не повече от 5-10 минути. През летните месеци Спиналонга се посещава от 1200-1500 туристи дневно. Островът е вторият по посещения археологически обект на Крит след двореца Кносос. Спиналонга се готви да получи статут на паметник на световното културно наследство в списъка на ЮНЕСКО.

Спиналонга нашумя през последните години, след като по телевизионните екрани в Гърция се появи най-котираният досега драматичен гръцки сериал "Островът". В него е представена съдбата на последните обитатели на островчето, което се намира в залива Мирабело в южната част на Крит. Сериалът е базиран на дебютната книга на британската писателка Виктория Хислъп.

За историята на Елунда, която я вдъхновява да напише книгата, е научила от туристическите пътеводители. Така тя подновява интереса към позабравения остров. Романът се превръща в световен бестселър. Книгата е публикувана на повече от 20 езика, включително и на български. Само във Великобритания са продадени над един милион копия. Книгата е носител на престижната награда Galaxy British Book Awards 2007. Виктория Хислъп е журналистка и днес тя продължава да пише статии за "Сънди телеграф", "Мейл он сънди" и други издания и, разбира се, книги.