Възроденият дебат за съдбата на "паметника", който стана паметник сам на себе си и на пълния разпад на късния соц, ми напомни една идея, възникнала в алпийски клуб "Планинец" през 1991 г., която днес ми се струва далеч по-актуална.

"Седмокрилият..." може да бъде преработен в забележителна стена за катерене, с най-разнообразни наклони и релефи, вкл. и страхотен "таван" в горната част, винкели и камини (каквито повечето изкуствени стени нямат).

И ако преди четвърт век това беше екстравагантна идея на тийнейджъри-катерачи, днес може да бъде осъществено от най-голямата световна компания за изкуствени стени, която е българска.

Ivaylo Penchev?

ПП. За възстановяването на войнишките паметни плочи изобщо не може да има съмнение - това е задължителен акт. А дали и как може да съжителстват със Седмокрилия и самото НДК в едно пространство е отделна тема...

От фейсбук