Три момичета и едно момче от ловешката математическа гимназия спечелиха 9 отличия в Москва в конкурса за технологии в образованието

Те са необикновени, те са изключително талантливи, те гледат в бъдещето, те са златните деца на Ловеч - Ирина и Теодор Христови, Лили Стефанова и Александра Йовкова от Природо-математическата гимназия.

9 златни медала извоюваха на 11-ото издание на конкурса “Международни технологии в образованието” (MITE 2017) в Москва.

А, да, за разнообразие има и един сребърен, който е присъден за проект на Лили и Александра.

Колко от прославените ни спортисти могат да се похвалят с такова представяне, с такъв успех само на едно състезание? Златните отличия респектират много, но пред мен седят едни усмихнати млади хора, които излъчват самоувереност и познаване на собствените сили.

Лили отсъства,

тъй като тя и

Александра преди

дни са завършили

средното си образование - сега подготвят кандидатстудентските изпити.

Златни медали донесоха проектите NetFirm в направление “Приложение на математиката в професионално ориентираните задачи” на Ирина и Тео, “Окръжности, определени от вписани многоъгълници” в направление “Геометрични миниатюри” на Александра Йовкова, Ирина Христова и Лили Стефанова.

Проектът “Приложение на матриците в икономиката” в направление “Приложение на математиката и информатиката в икономиката” на Александра и Лили спечели сребърен медал.

За състезанието говорят възбудено и казват, че имало още български участници от Русе, Разград и Свищов. Те също се представили добре - спечелили сребърни медали. Малко ги затруднила конкурсната програма, тъй като участвали в няколко направления, а не можели да бъдат на две места едновременно, за да представят проектите си.

Общо взето, тичали от зала в зала, но се справили. Силно са впечатлени от руските домакини.

“Много са гостоприемни и разбрани. Ако е имало някаква завист за нашето класиране, то с нищо не са го показали”, разказва Ирина. Хората били прекрасни, очаровани са от тях. Нощем говорели с часове, споделяли каква е тяхната кухня, сравнявали я с нашата, разглеждали снимки, разказвали за забележителности - езиковата бариера не ги спирала. Със съжаление казват, че тук не срещат такива топли отношения.

Ирина е ветеран -

от VI клас тръгнала

по състезания

Според специалисти Ирина е явление с необикновени качества и знания - само тя спечели 4 златни отличия.

“На първото бях много изплашена и се разплаках, но оттогава нищо ми няма. Преди конкурс усещам спортна тръпка, притеснения обаче нямам”, обяснява красивото момиче.

До нея брат ѝ Теодор се усмихва и признава, че не е толкова напорист като кака си. Родителите се гордеят с постиженията им. Майката работи във фирма за декоративни камъни, а бащата произвежда мебели.

Родителите на Александра пък са синдикалисти към КНСБ. “От малка слушам само за закони - категорично няма да се занимавам с това”, усмихва се русата чаровница.

При тях не важи правилото, че ако ти върви математиката, не те бива в разказвателните предмети.

“Няма такова нещо. Справяме се с всичко. Как ли, ами разпределяме си правилно времето”, изрича Ирина.

Дотолкова го разпределя, че се хванала на работа като сервитьорка в кафене. За седмица ѝ се събирали няколко часа сън, тъй като се прибирала около полунощ. Тогава сядала да си подготвя домашните. Наложило се да я изпитват по география, научила урока в междучасието.

Дали им остава свободно време? Намирало се, казват. Александра го посвещавала на свиренето на китара, Ирина спортувала и четяла книги, а брат ѝ предпочитал да програмира.

“Обичам да съм

заета, постоянно

да съм в движение

- точно тогава се

проявява човешкият

потенциал,

и това ми харесва. Мразя да чакам, да стоя на едно място и да си губя времето. Когато не съм удовлетворена от себе си, това ме натъжава”, откровеничи Ирина.

Тео си признава, че е много по-различен от сестра си. Неговите занимания са разнообразни и никога не скучае. Човек трябвало много да се постарае, за да го извади от равновесие.

“Той е спокоен и мързелив и може би заради това някой ден ще изобрети нещо невероятно”, забавлява се Ирина.

Къде се виждат след 10 години? Ира се надява, че успешно ще работи в някоя софтуерна компания в България. Брат ѝ пък възнамерява сам да създаде компания в чужбина.

Смятат, че образователната ни система в някои отношения е по-добра от задграничната. Но пък в други аспекти куца.

Например, обяснява Ирина, нямало смисъл да се разпилява талантът им в дадена област в разнообразие от учебни предмети. Можело обучението им да бъде по-концентрирано.

“Това е чиста загуба на време. Време, което аз мога да влагам, за да развивам себе си в нещо, което ми харесва”, разпалено говори тя.

Не смята, че е първата, която разсъждава така, но не храни и илюзии, че образователното министерство ще се съобрази с мнението ѝ.

Ето, имала съученик, който искал да стане лекар и ходел на допълнителни уроци по биология и химия. За няколко дни изписвал тетрадка от 100 листа със специфични термини - това му било необходимо, за да продължи образованието си.

Нито един от тези свръхнадарени ученици не смята, че е гениален. Ирина е чувала такива определения за себе си, но не ги споделя. Казва, че познава наистина гениални деца, поддържа връзка с тях и се радва на успехите им.

“Интересни са ми програмирането, физиката и математиката. След завършване на средното си образование искам да се занимавам с микро- и нанотехнологии - обичам разнообразието”, сподели изключителното момиче.

А, мечтите ли? Ами мечтите им били много, но едно е сигурно - ще ти постигнат, защото могат и знаят как.