Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Венци Мицов във фейсбук:

Изминаха няколко дни, откакто четохме в захлас всякакви статии за носенето на носии и тяхното евразийско значение, закърнялост, удар срещу съвременното и проевропейското, принадлежността към патриотите в политически аспект и какво ли още не.

През тези няколко дни се начетохме на какви ли не трактовки в какви ли не сайтове, но понеже и това отмина, днес се замислям за друго.

Преди доста години Франк Запа разказваше в едно свое интервю за влиянията, които е имал върху музиката си.

Така, най - ненадейно той започваше да разказва, че всъщност българският фолклор е оказал най - голямо влияние върху него.

"Бях на концерт на Мистериите на българските гласове. След концерта исках да се срещна с уникалните певици, но някакви хора от българските служби, които бяха с тях не ме допуснаха" - цитирам по спомен големия авангардист.

Защо ви разказвам това ли?

Защото музиката ни, носиите ни, уникалното ни възприятие за ритъм, за хармония, за метрум, лад, цвят и възприемане на действителността са били онова, което ни отличава, което е наша запазена марка и е вдъхновяващо за всеки, който се докосне до него...

Всеки, освен нашата либерална мисъл, която, в стремежа си да покаже колко "правилно" е ориентирана пред разделителната линия "изток - запад" е готова да превърне носията в разменна монета за внушения, които бих нарекъл болшевишки, хунвейбински и най - вече - инфантилни.

В семейството на съпругата ми се пази една народна носия.

Знаете ли как се е правила една носия?

Правела се е на стан. Самата изработка е дълга, мъчителна и е по - скоро подобна на създаването на една картина, отколкото на дреха.

Подобна носия се пази като реликва.

И ако имах дъщеря, а не син, с радост бих и позволил да я облече на бала си.

Не защото искам да се покажа като патриот.

Не.

Просто защото намирам баловете за парад на суетата и смятам, че носенето на носия на бала е пънк.

Протестно е.

Спрямо духът на меркантилността, който ни е обладал наравно с духът на комсомол, идещ от либералната, а често и от консервативната част от политическата мозайка.

А сега още малко по темата.

Да се обобщава е безумно.

Да твърдите, че православието според еди какво си проучване на някаква агенция било нетолерантно, е също толкова вярно, колкото да твърдите, че синеоките жени не ядат качамак (с думата "качамак" не искам да всея съмнение у феновете на румънския модел).

Ние сме особен народ.

Пеем песни в неравноделни ритми.

Пеем антифонно - от две ниви пеещите се допълват в песента.

Пеем на секунди и кварти - най - дисхармоничните интервали.

В шопския фолклор няма нито една любовна песен.

И това, че сме избрали да бъдем европейци не значи, че трябва с лека ръка да погребем онова, което ни отличава и онова, което ни прави интересни по цял свят.

Попитайте Питър Гейбриел, Кейт Буш, U2, Дийп Форест, Франк Запа.

Всичките те използваха с удоволствие нашият фолклор и хич не им пукаше, че години по - късно в Дойче веле и на стените на видни наши лидери на "либералната" мисъл ще се появят комсомолски отметки за носията.

И последно, преди да ви оставя, че тоя пост дойде много дълъг.

Един от малкото българи, пробили и направили име в световната музика се казва Милчо Левиев.

Големият джазмен е базирал цялата си музика на българският фолклор.

Една от любимите ми негови пиеси се нарича "Седенкарски моабет".

Мисля, че преди да се пишат подобни абсолютно несъстоятелни тълкувания за религията у нас или за носиите, е хубаво малко да се почете.

Православните хора не са нетолерантни.

Носещите носии не са идиоти и путинисти.

А мен вече не можете да ме излъжете с подобни текстове.

Не и когато си нямате грам представа за какво пишете.

Или когато го пишете така, както едно време едни други хора пишеха за американските войници, напили се от "Кока кола".

Те това е...

PS.Авторът на тоя дълъг пост препоръчва на списващите програмни статии за носиите и православието да си пуснат:

1. Йоан Кукузел - "Полиелей на Българката"

2. Мистериите на българските гласове

3. Милчо Левиев

4. Панчо Владигеров

5. Марин Големинов

Освен това авторът декларира, че не е вярващ, за да не се породят спекулации.

И те така...