Иван Пенков е бил военен пилот и заместник-шеф на военното разузнаване. Завършил е Военната академия "Г. С. Раковски", както и висш академичен курс във Военнополитическата академия "Ленин" в Москва (1989) и Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал" в Гармиш-Партенкирхен, Германия (2001). Преди да се издигне в кариерата, е заемал постове като военновъздушен аташе в Анкара, Турция (1979-1982), и военен аташе в Белград, Югославия (1992-1996).

Преди седмица излезе от печат третият том от поредицата му “Катарзисът. Военно разузнаване" - "Разделянето на Югославия".

“168 часа” предлага на читателите си откъси за това как случайно военното ни разузнаване разкрива къде Слободан Милошевич е разположил командния пункт на Генщаба на югоармията, как България отказва да деблокира 2 млн. долара на Югославия от банка на “Мултигруп”, как български политик иска 20 хиляди долара комисиона, за да прекара безпроблемно тир с оръжие за Република Сръбска в Босна и как България продава некачествен бензин на Сараево.

Шпионаж

Когато ядоха пуканки на булевард “Революция” и се скриха от дъжда в близкия вход, там се подслониха и младежите, които продават пуканките на тротоара. Пита ги тяхна ли е количката с устройството за пукане на пуканките и колко струва. Те му казват, че са платили 1100 марки, но са готови да му я продадат за 1000 марки, ако иска... Така и така бизнесът не върви... Така се запознават Ленка и Милутин. Ленка е девойка, по-скоро млада жена с буйна хубост, а Милутин - слаб, висок и кротък замислен младеж с продълговато тясно лице. Богдан ги кани на гости. Дава им визитка.

Гостуват им и на свой ред ги канят на гости в апартамента си. Блокът е в един от крайните квартали на висок хълм.

- Чика Богдане, да ви представя... Данка ми е приятелка.... Това е бащата на Милутин. А това...

Веднага се настаняват на масата. 

Вдясно от него сяда замислен и с малко болнав вид приветлив човечец,

който...

- Чика Богдане, Данка също е от Черна гора. Ние сме черногорци...

- Е, недей така... Не бива да се делим на сърби и на черногорци. Ние сме едно... - предпазливо настоява Милутин.

- Я стига... Не ми ги приказвай тия... - сопва му се Ленка. - Чика Богдане, мъжът ми се прави на дипломат... Той знае много добре, че сме различни...

Нашите домакини се гордеят, че са черногорци, може би малко се страхуват, че са черногорци, има лека като ветрец боязън тука, в Белград, да си черногорец, нищо друго...

Скромният Малък човек до него в един момент го кара да се удържи трудно да не обърне стола си към него. Той му разказва, че се пенсионирал в армията. Бил подофицер в инженерни войски, специалист по взривни работи, подземно строителство...

Мълчи, за да изчисти гласа си...

- ... Значи... Подземно строителство... Военни обекти, командни пунктове, укрития за самолети, ракети...

- Да... Това са поверителни неща, подписвал съм декларации за опазване на тайната...

- Чувал съм, че под всеки баир има военен обект...

- Истина е, но има и такива места, за които не можеш да се сетиш, че има нещо..

- Военновременните командни пунктове за армейските щабове, за правителството... И у нас е така...

- Ходил ли си за минерална вода в Аранджеловац? Там до водата има борова горичка и почивна станция...

- Колко километра е от Белград дотам? Ако е 70 - 80 километра, мога да позная на кого е...

- На кого е? - попита той, вместо да отговори.

- На Генералния щаб?

Той не отрича.

Току-що разбира къде е военновременният команден пункт на югославския ГЩ. Научава една от най-съкровените тайни на съседите. Ако противникът разбере къде под земята работи ГЩ, това може да обърне на мига хода на войната.

Четвърти фронт

В района на Бихач, Тузла и Централна Босна продължават мощни сблъсъци между мюсюлманите и сърбите. И двете страни използват тежко въоръжение.

Специалният пратеник на генералния секретар на ООН заявява въздушни удари. 6 самолета на НАТО нанасят удари по сръбски складове в района на главния град Пале. В отговор сърбите обкръжават всички пунктове за складиране на тежко въоръжение и съсредоточават сили към защитените зони със заплахи да ги превземат. НАТО не се колебае и светкавично отговаря на заплахите със сила. Поразени са от авиацията на НАТО и останалите 6 бункера с въоръжение в района на Пале.

Сърбите вземат 199 миротворци за заложници и блокират движението на още толкова юнпрофорци. Дръзко ги показват по телевизия РТС, вързани с вериги.

Държат ги близо до свои обекти, използват ги като жив щит...

Сръбски сили във френски униформи завземат пункт на ООН и пленяват 11 френски военни. Френските сили контраатакуват. Загиват двама французи и един сръбски войник. Този път французите не гледат безучастно. През миналата година сърбите застреляха босненския министър на правосъдието пред очите им и те не реагираха. Такива са правилата - само при самозащита може да стрелят.

Мюсюлманите блокират сили на ЮНПРОФОР в района на Високо и Горажде, което поражда дискусии в Съвета за сигурност, че и те трябва да бъдат бомбардирани.

Вече има четвърти фронт освен фронтовете между сърбите и мюсюлманите и хърватите. Четвъртият фронт е срещу миротворците. Сърбите, мюсюлманите и хърватите пет пари не дават за тяхната неприкосновеност и мирните им мисии.

Да гониш Михаля

Българският министър на отбраната поставя на Полковника твърде непопулярна задача. Иска да разговаря през следващите дни, когато това е удобно, с югославския министър на отбраната. Дали е възможно министър Булатович да съдейства на българската страна за връщането на половин милион долара, които били конфискувани на сръбско-българската граница...

Полковника не знае дали да вярва, че неговата държава върти някакви сделки в Белград.

Звъни на Пера Стоич...

След приключване на тенис мача сядат в клуб “Колинг” на питие.

Полковника започва отзад напред. Сръбските власти са взели една чанта с долари на граничния контролно-пропускателен пункт Градина...

Пера, той е много бързорек, казва, че не знае за случая. Може да провери чрез приятели, но знае друго. Един тир с оръжие трябвало да излезе от българска територия през КПП Гюешево. Доставката била за сръбската република в Босна.

"Поискахме човек в България, който да осигури граничния контрол... С македонците се договорихме..." Пера спира за момент и поглежда Полковника. "Ти го знаеш... Приятели сте..." Полковника пита: “Кой е този човек?” Прехвърля наум всички свои познати, които Пера знае. Сеща се за Политическия... Пера кимва с глава: "Разговаряхме с него. Той се ангажира, но... поиска 20 хиляди долара, йебао те Бог!" Полковника вече съжалява защо попита кой е този човек. Успя само да каже, че никога не са били приятели. "Оправихме се...", продължава Пера без следа от разочарование и укор...

Ясно е, че босненските сърби се разплащат коректно, но сръбските митнически власти на граничния пункт Градина - Калотина проверяват куриера. Чантата с парите е открита под седалката, а съдържанието е конфискувано. Това е комбинация между босненските сърби и белградските власти, за да си вземат обратно парите.

Политическия знае как да не се гони Михаля. Морал срещу морал! Да не би да е много морално да влачат оръжия в Босна и да избиват мюсюлманите?

Информация от извора

Никос Стаматерис, новият гръцки военновъздушен аташе, пита дали Полковника иска довечера да се срещнат с интересен човек, босненски сърбин, от кабинета на президента на сръбската република Биляна Плавшич... "Ще отидем довечера в един бар, много хубаво място, ще ти го покажа. Ще видиш”, обяснява Никос...

Гърците вземат много присърце нещата в Босна! Гъчкат си посолството в Белград с разузнавачи, имат свои хора и в Пале под какви ли не прикрития - бизнес, експерти в различни области... Как да не иска информация от извора! Ще отидат, разбира се!

В полумрака на задименото заведение няма други хора. Само те тримата са. Рижавият сърбин говори английски, но често превключва на сръбски, като се навежда към Полковника, а Никос запалва цигара. Барът е здраво озвучен от песните на Джей, циганина Джей! Е, той пее сръбски песни на цигански.

Босненецът говори, че нямали патрони и снаряди, откакто Белград скъсал с тях, нямали гориво. Имали само лош контрабанден бензин кой знае откъде - от Македония или от Албания, от Румъния и България. Ядели консерви, които били биологично оръжие против тях, маймуните. Може и да били туземци, но чукали докторките и сестрите от “Лекари без граница”, учели ги да казват „курац”. Били предадени! Преди всяка бойна акция или настъпление тяхното върховно командване се консултирало с ЮНПРОФОР и НАТО, отделно с Белград, пък и със Загреб, а може би и с Алия...

Гледали Си Ен Ен, Би Би Си, “Евронюз", за да видят какво ще стане утре. Това било трети геноцид за сърбите – Първата, втората световна и сега. А хърватите - майку им йебеш.

На годишнината на Ясеновац щели да вдигнат висок православен кръст - по един милиметър на всеки 10 убити сърби. Ще бъде повече от 300 метра висок, да го виждат от Загреб ден и нощ! Кой почнал войната? Онези, които подучили словенците да се отцепят с оръжие, след тях и хърватите, онези, които ги признали за пълноправни международни субекти, което обещавали и на Алия! Американци, французи, англичани... Тези педерасти, ако бил женска, не би се ебал с тях. Всички им се кланят, и балиите, а те ги гледат като вмирисано сирене.

Те разпалили тази война и дето ги срещнат, трябвало да ги оправят, иначе те щели да оправят тях, пичка им майчина!

Братското откровение на босненския сърбин от кабинета на Плавшич изисква Полковника да чувства вина, че от България идва лош бензин, и да се радва, че сърбите са такива ебачи и герои!

Джамбазлък

Началникът на кабинета на югославския министър на отбраната кани Полковника в министерството. Влиза при министъра. Донасят им кафе.

Булатович обяснява, че в България са блокирани в банка на “Мултигруп" 2 милиона щатски долара, които принадлежат на СР Югославия. Ако има разбиране тези средства да бъдат деблокирани, ще се създадат условия за освобождаване на конфискуваните средства.

В София българският военен министър реагира: “Това няма да стане."