Снощи Би Ти Ви излъчи американския филм „Враг номер едно“, който разказва за ликвидирането на Осама Бин Ладен.

Наскоро се появиха две книги - „Новите супершпиони“ на Стивън Грей и спомените на бившия шеф на ЦРУ Леон Панета – „Достойни битки“.

В тях операцията по ликвидирането на Бин Ладен е представена доста сходно и те потвърждават филмовата версия.

***

Панета несъмнено е възможно най-достоверният източник.

От спомените му научаваме, че Обама още като кандидат-президент често повтаря, че „докато Буш преследваше несъществуващи оръжия за масово поражение в Ирак, сме изтървали от поглед онези, които действително бяха атакували Съединените щати".

През 2011 година вече е напълно обсебен от идеята, че Бин Ладен трябва да бъде ликвидиран на всяка цена.

***

От ЦРУ доста време наблюдават един добре укрепен комплекс в Аботабад - Пакистан, без да са напълно сигурни, че Бин Ладен се крие там.

Докладват на президента възможните решения:

Първият вариант е два бомбардировача „В-2 Стелт“ да взривят комплекса.

Вторият: обектът да бъде атакуван от специални части с хеликоптер.

Панета е резервиран към първия вариант: всеки бомбардировач ще пусне над обекта 16 управляеми бомби, всяка от тях с еквивалента на еднотонна бомба.

Ако Бин Ладен е вътре, ще загине – но заедно с много цивилни, включително жени и деца, както вероятно и някои съседи.

Предполагаемата оценка на жертвите варира между петдесет и сто души, повечето невинни граждани на страна, с която САЩ не са във война.

Нещо повече: шансовете след това да се докаже, че Бин Ладен е бил там и е бил убит са минимални, понеже откриването на негова ДНК ще е много трудно.

***

Президентът подсказва, че предпочита акцията с бомбардировача.

Накрая Панета успява да го разубеди.

Хуманността надделява.

***

Извършват нападението с два хеликоптера.

Единият каца в съседен двор с крави и излиза от строя.

***

Освен Бин Ладен убити са само трима мъже и една жена, ранена е и съпругата му.

***

Навремето ни показаха, как Обама гледа на живо екзекуцията на Бин Ладен – заедно с Хилари Клинтън и други високопоставени лица.

Хилари подсмърчаше – после казаха, че имала алергия.

Беше странна гледка.

***

В книгата на Панета срещаме нещо прелюбопитно.

През 2011 година той изненадващо е назначен за военен министър.

Панета предупреждава Белия дом, че има нужда да се връща у дома в Монтерей по-често, „за да запази баланса си“.

Не му е позволено да ползва граждански полети, затова лети с военен самолет.

Но трябва да възстановява на хазната разходите за пътуването – по 630 долара на всяко пътуване.

След около година Панета вече е платил 17 000 долара – но се оказва, че действителната цена на полетите, извършвани с малък бизнес самолет на ВВС, е 860 000 долара.

Пресата изнася случая.

Панета обаче обяснява, че е възстановил на правителството сумата, която то е поискало първоначално.

И обобщава: „Не съм сигурен, че бих бил способен да бъда директор на ЦРУ или министър на отбраната, ако не можех редовно да се прибирам у дома“.

***

Бащата на Панета, имигрант от Италия, веднъж му казва: „За да бъдем свободни, трябва да сме и в безопасност“.

***

Великолепният Джон Конъли припомня следния факт (цитат от “Вълкът през зимата“).

Американската армия решава да класифицира своите войскови кучета във Виетнам като „екипировка“ - и после ги зарязва като стока, която повече не се търси.

Когато американците напускат Южен Виетнам, хиляди военни кучета са прехвърлени към южно-виетнамската армия – и много от техните водачи никога не прощават на своята страна отношението й към животните.

Виетконгците мразят екипите на корпус К-9, защото те провеждат почти невъзможни за изпълнение акции – и затова преследват с особено настървение кучетата и онези, които се грижат за тях.

Връзката между войниците от К-9 и техните кучета е неимоверно здрава – а емоционалните и психически поражения, причинени от отношението на американската армия към тези екипи, неизмерими.

Една по-мъдра войска би позволила на водачите да осиновят своите кучета.

Вместо това войниците от К-9 виждат, как Южен Виетнам се предава на Северен Виетнам и разбират, че техните кучета ще бъдат избити за отмъщение.

***

Конъли казва на едно място:

„Ако кучето няма душа, никой няма...

И ако Господ не събира човека с кучетата му в отвъдното, значи не е никакъв Господ…

***

От фейсбук