Промените в конституцията на Турция са само стъпка от пълзящия авторитаризъм и ислямизация на южната ни съседка. В началото се започна с ограничаване властта на армията, която с десетилетия гарантираше светския характер на страната. Последваха арести и нарастващ контрол над журналисти, намеса в работата на съда, връщане на забрадките и разцвет на религиозните училища.

Неуспешният опит за преврат миналата година стана повод за тотална чистка на турската интелигенция. Сега преходът към авторитаризъм завършва с почти неограничените права на президента.

Това не е път, по който искаме да върви съседна на България страна. Не можем да приемем опитите на Ердоган за пряка намеса в изборите и вътрешните работи на България чрез партия ДОСТ. Балканите могат да просперират заедно само при доверие между страните, при общи ценности и с поглед към общо демократично, европейско бъдеще. Турция в посока обратна на този идеал.

Европейският съюз, НАТО и България тепърва ще преосмислят позицията си спрямо Турция и българите трябва да бъдем част от този дебат. Само в рамките на ЕС можем да гарантираме националната си сигурност, опазването на границите и икономическия си интерес. Трябва да работим преди всичко за това.