Управлението на Бойко Борисов дава на страната ви стабилност като тази, която имаме в Бавария

С лидера на групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА

- Г-н Вебер, срещнахте се с Бойко Борисов, който в неделя извежда партията си на решителни избори. Какви са очакванията ви от парламентарния вот? Следите ли процесите у нас? Опасявате ли се, че ако не спечели ГЕРБ, ще има изместване на приоритетите във външната ни политика?

- Вотът в неделя е вот за стабилността на България, защото ГЕРБ показа как стъпка по стъпка успя да постигне положително развитие на България. И ясна ориентация къде иска да отведе България. ГЕРБ поставя България в центъра на европейското развитие.

Аз съм от Бавария. Моята страна в миналото беше бедна. Но ние успяхме да постигнем много именно чрез политиката на стабилност. Правителството на Бавария предприемаше дългосрочен подход, работейки не с хоризонт от 4 години, а с много по-дългосрочен хоризонт. Така се постигна политическа кохерентност.

Ние имаме пълно доверие на ГЕРБ и на Бойко Борисов, защото неговото поведение като политик беше такова - той се държеше и възприемаше една и съща реторика във и извън страната. По време на кампанията ГЕРБ не излизаха с нереалистични послания. Важно е хората да гласуват по-скоро с разума си, не с емоциите.

- Предупредихте публично турския президент Реджеп Таийп Ердоган да не си позволява провокации спрямо Европа. Това е тлеещо огнище, което държи в напрежение Европа с оглед на заплахата от мигрантски поток на границата между Турция и ЕС, на която ние сме първа линия. Какъв е точният тон, който трябва да се държи спрямо Анкара?

- В последните дни забелязахме всекидневна ескалация в поведението на Ердоган спрямо Европа. Видяхме какво се случи в Холандия в навечерието на изборите. Сега виждаме какво се случва по отношение на Меркел в Германия. Има ескалация в реториката. Трябва да успокоим тона. Да не допуснем по-нататъшна ескалация. Ние - Европа, България - сме съседи с Турция. Трябва да се стремим към общи решения на проблемите. Но, от друга страна, трябва да кажем, че г-н Ердоган трябва да има предвид, че ние сме много важен партньор на Турция.

44% от експорта, от

търговията на Турция са с

ЕС и само 2,5% - с Русия

Това говори само по себе си. От икономическа гледна точка е очевидно, че Турция има нужда от Европа много повече, отколкото Европа има нужда от Турция. Важно да се разбере - ние искаме да имаме честно партньорство, но, от друга страна, ние не сме някакви глупаци, които може само да стоим и да гледаме безучастно какво се прави отреща.

За ваше сведение да ви кажа, че в момента в Европейския парламент говорим за засилване на митническия съюз, за засилване на търговията и обмена с Русия. Работи се върху ново законодателство в Европейския парламент и това е само един пример, който показва, че разполагаме с различни инструменти, които могат да бъдат използвани.

- В нашата страна вече има сериозни притеснения по повод перспективата Европа да мине на две или дори на три скорости. Има ли реална опасност България да се окаже в периферията ѝ?

- Нека кажа нещо за подхода на Жан-Клод Юнкер като председател на Европейската комисия и добър мой партньор. Идеята не е да се представи един фиксиран сценарий за Европа на масата. Жан-Клод Юнкер не принуждава никого да възприеме тази идея. Той просто поставя дискусията на масата и казва, и призовава България и останалите страни, гражданското общество в тези страни да се присъедини към този дебат за бъдещето на ЕС. Да видим какви са идеите за развитие на нашия съюз, защото това не е нещо енигматично и абстрактно. Ние сме част от този съюз. Целта беше да се отвори дебатът за бъдещето на Европа.

Ако говорим за Европа на няколко скорости, моята позиция е да запазим всичките 27 страни заедно. Ние

няма да позволим

разделяне на държавите

членки на първокласни

и второкласни

Ние сме с равни права. Ние сме партньори в ЕС. Но от друга страна, трябва да помислим за областите, в които трябва да увеличим интеграцията - например в отбранителната политика.

Ако искаме да постигнем нещо, сегашните правила казват, че трябва решенията да се вземат с консенсус - всички държави членки трябва да гласуват “за”. Което означава, че една-единствена страна може да блокира процеса. Аз смятам, че това е неприемливо. Ако България, Румъния, Австрия, Франция, Испания биха искали да постигнем напредък по отношение на обща отбранителна политика, то те трябва да имат възможността да направят това. А не да има система, при която една-единствена страна да блокира развитието на процеса. Ето защо аз възприемам посланието на Жан-Клод Юнкер като желание да се изчистим всички тези неща в процеса и как онези, които биха желали да постигнат напредък, да участват в него и да го направят.

- Тази ваша трактовка на “петте сценария”, които така ни стреснаха, звучи много успокоително.

- Когато говорим за българския опит например по отношение на Шенген, той беше негативен. Но нека да кажа, че в Европейския парламент ние подкрепяме България за Шенген. Комисията също ви подкрепя, но има няколко държави членки, които не са готови да подкрепят влизането на България в Шенген. Затова разбирам, че в България има едно такова усещане, че тя не е твърде пълноправен член, че е нещо като получлен. Но това е стимул да постигнете напредък по отношение на тези въпроси, така че да станете абсолютно пълноправен член на ЕС и да продължим заедно напред.

- В какви срокове обаче?

- Зависи от нас. Вие какво мислите?

- Нямам представа.

- Интересно е какво мислят хората в България...

Ако погледнем в дългосрочен аспект, през 2060 г. само 4% от населението в света ще бъде в Европа. Само 4 процента! Никой не говори за французи, за германци, говорим за европейци. Дори така наречените големи държави в Европа не могат да играят някаква роля на глобално ниво, като говорим за търговията, за финансовата сфера, за военния аспект и усилията за запазването на мира. На фона на глобалните измерения на всички тези сфери е очевидно, че ние трябва да останем заедно и като европейци да защитаваме нашия живот. Европа заедно. Защото никого не го е грижа за това какво ще се случва в Европа. Само ние в Европа трябва да мислим за това. В това е и ролята на политиците - трябва да водим дебат, да потърсим онези точки, които ни обединяват и които ни правят силни. И хората ще разберат това.

От друга страна, това съвсем не означава, че трябва да изоставим националната си идентичност. Аз съм баварец, изпитвам гордост от това, но същевременно съм и убеден европеец. И в това няма никакво противоречие.

Да, вие, българите, сте горди със своята история, със своята идентичност, но това в никакъв случай не ви пречи да бъдете европейци.

Ако искаме да имаме силни държави и силни нации, трябва да работим заедно, защото само по този начин можем да бъдем силни. Иначе виждате популистите в Европа - и в Холандия, и в Австрия, и в Германия. Те казват на хората: “Гордейте се със своята държава и със своята нация и не се интересувайте от Европа.”

Нашата позиция е различна. Както казах, ние не виждаме противоречие между двете неща.

- Вие сте най-младият лидер на парламентарна група в Европейския парламент. А от друга страна, вече имате 13-годишен опит като евродепутат. Как може един млад човек да се увлича от политиката и да мисли за глобалните проблеми, които току-що обсъдихме с вас?

- Благодаря за комплимента. 44 години е вече една сериозна възраст. Но ста права, че за политиката това е млада възраст. Това е благодарение на подходите в Европейския парламент - именно защото целта е да се дават възможности на хора, които могат да обединяват депутатите и да ги водят. Имаме 97% единни гласувания в групата. Което говори, че в групата сме организирана общност. Моята работа е наистина много трудна - да градя мостове, да обединявам хората за важните гласувания, за приоритетите. В крайна сметка тази работа ти дава възможност да изграждаш силни екипи. Другата алтернатива е да работиш сам, но мисля, че това не е добрият подход. Ако ми позволите да спомена социалистите и тяхното поведение, в Европарламента те гласуваха в подкрепа на СЕТА. А българските социалисти останаха в изолация. Очевидно те нямаше какво да кажат дори в своето собствено семейство. Знаете, че г-н Станишев гласува “за” СЕТА, а след това публично заяви, че е допуснал грешка. Когато става дума за толкова важно гласуване, каквото е СЕТА, мисля, че политиците нямат право на грешки. Защото

ние гласуваме или “за”,

или “против” - трето

положение няма

Затова бих се обърнал към българите да не подкрепят лидери, които допускат подобен род грешки на европейско ниво.

 

CV

Манфред Вебер е лидер на най-голямата група в Европейския парламент - тази на Европейската народна партия (ЕНП), с 217 депутати.

Роден на 14 юли 1972 г. в Бавария.

По образование е инженер.

Евродепутат от 2004 г. Най-младият лидер на политическа група в Европейския парламент. Преди него на престижната позиция бе лидерът на ЕНП Жозеф Дол.

На Вебер е идеята всеки гражданин на ЕС да получава на 18-ия си рожден ден билет за влак, с който да пътува в Европа. “Хората от цялата общност трябва да се познават и да се научат да се уважават” - така аргументира той инициативата, по която вече преговаря с железниците.