Tази седмица на два пъти бях свидетел колко умело хората изместват в грешна посока тезите, разсъжденията си и истински важните неща, като се вторачват в невероятни глупости, които нямат съществено значение за никого.

Първо попаднах на обществено обсъждане в сградата на столична община за бъдещия ремонт на "Дондуков" - централния булевард на София, наричан в създадената от римляните Улпия Сердика - "Декуманос Максимус", свързващ източната и западната порта на града още през I век след Христа, а днес мощния автомобилен трафик от източните квартали на града към Ларгото.

Та предстоящият ремонт бе подложен на дискусия в амфитеатралната зала на 5-ия етаж в общината, където се провеждат заседанията на съветниците и се вземат решенията за столицата. Властта бе достатъчно сериозно представена от главния архитект на града, зам.-кмета по транспорта, кмета на община "Оборище", експерти. И около 80-ина души, които предположих, са домоуправители като на мен на сгради, намиращи се на "Дондуков", и пряко засегнати от предстоящия ремонт.

Това обаче се оказа най-неуместното предположение, което някога съм правил. Зам.-кметът едва бе включил микрофона си, когато се разбра, че над 50 процента от публиката са всъщност артисти, които не бяха дошли на дискусия, а на битка за внимание и оскари.

Ако не бях отишъл на това обсъждане, никога нямаше да знам, че съществуват сдружения на велосипедистите, на безшумния трамваен транспорт, на колоездачите с предимство, на приятелите от "Дондуков" не знам си кой номер, на велосипедистите с предимство на ляв завой, на информираните столичани, на гражданите на София, България, света и Вселената.

И всички тези хора - изненадващо за събитието - превъзбудени, надъхани, гневни, най-бързи на микрофона и по-подготвени за 12-часова реч от покойния Ел Команданте. Сякаш поели обилно количество от нов, още неизвестен за световната химия стимулант.

Така от дума на дума, от реч на реч се разбра, че всичките са стари познайници - пациенти и на зам.-кмета, и на главния архитект. Активно изместващи важната тема в желанието си да произнесат ефектно слово, да изпъкнат пред публиката с експертни познания в отстояването на демокрацията и по този начин да отдалечават все повече решаването на реални проблеми.

Tази седмица обаче се оказа, че вторачването в глупости не е само български синдром, а истинско световно явление. Доказа го интервюто по Би Би Си на преподавателя по политически науки Робърт Кели, което в крайна сметка се оказа едно семейно интервю, изгледано в световната мрежа от стотици милиони жители на планетата.

На пръв поглед забавна история - професорът прави телевизионно включване от кабинета си на фона на библиотека и голяма карта на света. Всичко е перфектно с малко изключение - в същия момент съпругата му записва в съседната стая за домашния архив тв изявата на Робърт, а двете им деца остават без надзор.

И това обаче не би било никакъв проблем, ако по-голямата му 4-годишна дъщеря Марион не е превъзбудена от тържество в детската градина, което иска непременно да сподели с баща си, а хобито на 8-месечния й брат Джеймс е да я следва неотлъчно с проходилката.

Разбира се, вратата на кабинета се оказва отключена и децата нахълтват по средата на интервюто. Бащата се усмихва смутено и ги бута небрежно с ръка. Майката лази енергично, за да не влезе в кадър, и бързо ги събира по пода. Накрая палавите деца са изведени и интервюто приключва.

На следващия ден се оказва, че професор Робър Кели е направил удара на живота си. Ефект в световната мрежа, който не би постигнал дори със силно интервю с лидера на "Ислямска държава". За броени часове обаче забавната ситуация започва да се превръща във всевъзможен жесток проблем за милиони хора на планетата, които коментират оживено уникалните си притеснения.

Защо жената, която прибира децата на професора европеид, е азиатка? Ако тя му е прислужница, това е нечовешка експлоатация! Равнопоставени ли са наистина половете?! Защо децата са оставени без надзор?! Полагат ли се нормални грижи за тях?! Има ли сексуален тормоз в професорското семейство или това е просто неосъзнат расизъм?!

Eто в какви невероятни глупости се вторичиха хората заради една незаключена врата. Напомниха ми за времето, когато банките вдигаха сутрин, обед и вечер лихвите си у нас по кредити, а прецаканите българи си мълчаха като овце, но бяха готови да вдигнат трета световна война, ако някой само се бе осмелил да ритне на улицата някоя квартална мастия.

Французите например излязоха по-корумпирани даже от нас, но пък са много по-светнати като нация от какво да се вълнуват. След шамара, че кандидатът им за президент Франсоа Фийон 10 години е източвал бюджета през жена си и децата си, сега се разбра, че през цялото това време и са го обличали безплатно - десетки хиляди евро за скъпи костюми и за червени чорапи "Гамарели", направени от стилиста на папата.

Ние например с дизайна не срещаме никакви проблеми - имахме навремето един трогателно семпъл и корумпиран генерал от МВР, на когото едни мутри му купуваха и скъсяваха костюмите години наред, но дори и вече изгонен от МВР, едно 10 години той си беше специален съветник в парламента и днес можеш да го видиш на всяко светско събитие.

Tака че Фийон, ако го прецакат във Франция, може без проблем да дойде да се кандидатира у нас - тук не обръщаме внимание на дребни фешън детайли. Да не говорим, че големите разкрития в Париж за него идват от хумористичен вестник. Но франсетата явно са загубили безвъзвратно чувството си за хумор.

Те просто не са чели какви чудеса си пишат хората от България в затворените фейсбук групи. Не знаят как една наша веганка откри неотдавна, че гъбите всъщност не са зеленчуци, а свирепи хищници, които вият и стенат нощем.

Ето това са проблемите, които истински ни вълнуват. Затова и в предизборната кампания битката отново беше безсмислена - на демократи срещу червени, на гербери срещу БСП, на Борисов срещу Нинова, на САЩ срещу Русия.

Докато в същото време близката съседка Турция се превръща във все по-агресивна опасност за нас. По-страшна дори от корумпираните ни политици, които не могат и не желаят да работят за промяна.

Но това явно е световен проблем, след като половината човечество е с реакции като след токов удар в мозъка.